начало > в. Главен счетоводител > 2019 > бр. 1, 1 - 15 януари 2019 г. > № 07-00-151 от 15.11.2018 г. Относн...
в. Главен счетоводител
бр. 1, 1 - 15 януари 2019 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 07-00-151 от 15.11.2018 г. Относно: Доставка на услуги и третирането им по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмо с вх. № 07-00-151/ 02.11.2018 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС по чл.100, ал.1 от закона. Занимава се с предоставяне на хостинг и домейн по интернет на чуждестранни клиенти. В момента дружеството преговаря с клиенти от Израел и Хонг Конг. Услугите ще се предоставят посредством интернет. Дружеството ще издаде фактура на клиентите за предоставената услуга и ще се плати по банков път.
Дружеството ще закупи хостинг пространстро от американска компания. Ще се заплати по банков път и ще се получи фактура.
Поставени са следните въпроси:
1. Как става отчитането по ДДС на услугите по предоставяне на хостинг и домейн? На основание на кой член няма да се начислява ДДС, тъй като това са 3-ти страни, т.е. не са страни членки на Европейския съюз?
2. Как следва да се отчете покупката на хостинг в дневниците по ЗДДС?
Във връзка с поставените въпроси, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се дефинира съответната доставка и да се определи мястото на изпълнение на същата. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон – за доставките с място на изпълнение на територията на страната – ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчното третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка и лицето – платец на данъка.
С §1, т.14 от ДР на ЗДДС е въведено определение за „Услуги, извършвани по електронен път“, съгласно което това са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
По смисъла на чл.7, пар.1 от Регламент за изпълнение №282/2011, понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано - предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор, и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии. В § 2 от същата правна норма са определени доставките, които § 1 обхваща.

   Облагането на електронните услуги е в зависимост от мястото им на изпълнение и от качеството на получателя- данъчно задължено или данъчно незадължено лице, като за доставчикът възникват различни задължения за регистрация и облагане на доставките.
По силата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получател на електронната услуга е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката е там, където е установен получателя, или там, където се намира постоянният му обект, ако услугата е предоставена на обект, който се намира на различно място, независимо от това дали е установен в друга държава членка или трета страна.
Както в ЗДДС, така и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства относно определянето на статута на получателя се съдържат в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011). Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него. Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице са определени в чл.18, т.1 и т.3 от Регламент № 282/2011.

   В т. 3 на чл. 18 от Регламент 282/2011 е разгледан случая, при който доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Когато получатели са данъчно задължени лица, които са установени в трета страна, доставките са с място на изпълнение извън територията на страната и за доставчика не възникват задължения за ДДС съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС. В чл.86, ал.3 от закона е указано, че не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Когато получатели са данъчно незадължени лица, мястото на изпълнение на доставките се определя по реда на чл.21, ал.6 от ЗДДС. Мястото на изпълнение на доставката на електронните услуги, по които получател е данъчно незадължено лице е там, където е установено това лице, или има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

   По втори въпрос:
На основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид горната разпоредба, както и обстоятелството, че дружеството е данъчно задължено лице и е получател по услуга, мястото на изпълнение за тази доставка на услуга е на територията на страната.
По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
В конкретния случай за дружеството, като получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната, от доставчик, който не е установен на територията на страната /американска компания/, ще възникне основание да начисляване на ДДС със ставка от 20 % съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС указва, че протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2 от закона - от регистрираното лице - получател по доставката и на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, същият следва да се отрази в дневника за продажбите през данъчния период, в който е издаден.
В дневникът за покупки фактурата няма да намери отражение, ще се включи издадения данъчен документ – протокола по чл.117 от ЗДДС.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)



Статия със свободен достъп