начало > в. Главен счетоводител > 2019 > бр. 13, 1 - 15 юли 2019 г. > № 3-483 от 18.03.2019 г. Относно: д...
в. Главен счетоводител
бр. 13, 1 - 15 юли 2019 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-483 от 18.03.2019 г. Относно: данъчно облекчение за платени лични вноски за доброволно здравно осигуряване съгласно Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Съгласно изложената фактическа обстановка и приложените документи, със застрахователна полица № ……. на …...2017 г. лице е сключило с „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД медицинска застраховка „ДЗИ БЕСТ ДОКТОРС“. За 2018 г. застрахователното дружество е издало служебна бележка с изх. № …/…01.2019 г., с която удостоверява, че за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по застрахователната полица лицето е внесло сума в размер на ….. лв.
Във връзка с горното е поставен въпроса може ли да се ползва данъчно облекчение за платените лични вноски за доброволно здравно осигуряване по медицинска застраховка „ДЗИ БЕСТ ДОКТОРС“?
Предвид изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн.ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 105/2018 г.) e изразено следното становище:

   Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17. Във връзка с прилагането на цитираната данъчна норма понятието „доброволно здравно осигуряване“ е дефинирано в § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на закона и това е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.

   Предвид изискванията на чл. 82, ал. 1 от глава трета на ЗЗО, в редакцията на закона, действаща от 01.01.2016 г., доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Следователно, за да е налице нормативно основание за прилагане на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ за направени лични вноски за доброволно здравно осигуряване, е необходимо да са налице едновременно следните обстоятелства:
1. Вноските да са лични, т.е. да са направени за сметка и в полза на данъчно задълженото лице. От приложеното копие на застрахователна полица е видно, че застраховката е направена само в полза на лицето и направените вноски са изцяло лични.
2. Сумите да се внасят в съответствие с договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от КЗ, сключен между съответното застрахователно дружество и физическото лице. Съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗЗО не са доброволно здравно осигуряване договорите за медицинска застраховка, сключени по повод на пътувания извън територията на Република България. Според писмо на Комисията за финансов надзор (КФН), изх. № 09-00-142/04.07.2018 г., изпратено в отговор на запитване на ЦУ на НАП, изрично е уточнено, че тази разпоредба „се прилага само за застраховките „Помощ при пътуване“ по т. 18 от Раздел ІІ, Буква А от Приложение № 1 към КЗ и по чл. 426 от КЗ, както и по така наречените медицински застраховки за чужбина по т. 2 от Раздел ІІ, Буква А от Приложение № 1 към КЗ, които често са застраховки за покриване на медицински разходи при пътуване в чужбина и при които покритието е свързано с попадане в затруднение, респективно възникване на непредвидена необходимост от получаване на медицинска помощ по време на пътуване. Това са застраховки, при които пътуването не се предприема с цел получаването на медицински услуги и обслужване и лечение и покритието е във връзка с изпадане в затруднение по време на пътуване.

   При застраховките от типа „Бест докторс“ извършването на пътуването, визирано в клаузите на застрахователния договор, е предвидено по повод и за изпълнението на целта на тази застраховка, която е финансовото обезпечаване на определените в него здравни услуги и стоки срещу заплащането на застрахователните премии (вноски). Това пътуване и свързания транспорт са услуги, които са подчинени на основната цел на застраховката – здравното обслужване на лицето чрез предоставяне на квалифицирано второ лекарско мнение и последващо лечение на тежки заболявания. Застраховките от типа „Бест докторс“ не са изключени от обхвата на доброволното здравно осигуряване според чл. 81, ал. 2 от ЗЗО. Член 81, ал. 2 от ЗЗО не е пречка за това този вид застраховки да се смятат за договори за доброволно здравно осигуряване“.
С оглед аргументите, изложени в писмото на КФН, може да се направи извод, че личните премии по медицинската застраховка в конкретния случай могат да се третират като лични вноски за доброволно здравно осигуряване. Следва да се има предвид, че премиите по този вид застраховки не попадат в обхвата на освободените от облагане с данък по реда на Закона за данък върху застрахователните премии (ЗДЗП) и съответно застрахователният договор е облагаем на основание чл. 4 от същия закон. Размерът на данъка се определя като данъчната основа (застрахователната премия, получена от застрахователя по облагаем застрахователен договор) се умножи по данъчна ставка от 2 на сто. Застрахователят внася получената сума от застрахования, представляваща данъка по сключен застрахователен договор, в приход на републиканския бюджет.
На основание чл. 10, ал. 2 от ЗДЗП в застрахователния договор данъкът задължително се посочва отделно от дължимата застрахователна премия и от общо дължимата от застрахователя сума. Застрахователната премия е договорената сума в застрахователния договор, която се заплаща на застрахователя като цена срещу поетите от него рискове за срока на действие на застрахователния договор (§ 1, т. 2 от ЗДЗП).

   Предвид горното, данъкът върху застрахователните премии е косвен и е за сметка на лицето, с което е сключен застрахователният договор, независимо от факта, че данъчно задължено лице е застрахователят. Въпреки че размерът на данъка се определя според размера на застрахователната премия, той не е част от нея и съответно не може да се ползва като облекчение по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ.
В настоящия случай, от приложената служебна бележка не става ясно дали в посочената като внесена сума в размер на …. лв. се съдържа само месечната вноска или в нея е включен и размера на данъка върху застрахователната премия, поради което следва в същата това да бъде изрично посочено.
3. Премиите да са внесени през данъчната година, т.е. от 1 януари до 31 декември на годината, за която се ползва облекчението.
С оглед изложеното може да се обобщи, че в настоящия случай, ако са изпълнени всички посочени условия, ще е налице право на данъчно облекчение по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ при подаване на годишната данъчна декларация за 2018 г.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Велико Търново: (п) (не се чете)



Статия със свободен достъп