начало > в. Главен счетоводител > 2019 > бр. 19, 1 - 15 октомври 2019 г. > № 20-28-4 от 08.07.2019 г. Относно:...
в. Главен счетоводител
бр. 19, 1 - 15 октомври 2019 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 20-28-4 от 08.07.2019 г. Относно: Приложение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. Изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция ОДОП …. е постъпило запитване с вх. № 20-28-4/21.06.2019 г., препратено по компетентност от Дирекция ОДОП …., прието с вх. № 5304-659/13.06.2019г. с което искате отговор относно приложението на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. и е изложена е следната фактическа обстановка:
Електронен магазин приема плащания по два начина: наложен платеж с пощенски паричен превод с лицензиран пощенски оператор и плащане по банков път.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Изисква ли се според Наредба № Н-18 връзка с фискалното устройство за електронния магазин в този случай?
2. В случай, че не се изисква връзка с фискалното устройство, налага ли се някакъв вид интеграция според Наредба № Н-18 между електронния магазин и складовата програма, която се ползва в офис?
3. Хипотетично питате, ако дойде поръчка през онлайн платформата ви и като метод на плащане е посочено наложен платеж и в допълнително поле клиента е посочил, че желае да дойде до офиса ви и желае да плати в брой, електронният магазин следва ли да изгражда връзка с фискалното устройство?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В ЗДДС, Допълнителни разпоредби (ДР), §1, т. 87 се съдържа определение за електронен магазин. То е следното: „електронен магазин“ е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.
С Наредба № Н-18/2006г. се определят изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин.
Съгласно чл. 118 от ЗДДС, лице по чл. 3, ал. 1 от наредбата, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита продажбите чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен носител, който се предоставя на електронен адрес на клиента. Лицето е длъжно да съхрани данни за изпращането му. Фискален/системен бон в електронен вид може да се издава само за регистриране и отчитане на продажби чрез електронен магазин.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
По смисъла на § 1, т. 12 от ЗПУ, „наложен платеж“ е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
При осъществяване на такава дейност е относима дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006г. дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. При такава хипотеза за дружеството ще е налице задължение да регистрира и отчита извършваните доставки чрез фискално устройство. По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от интернет търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
В случай обаче, че куриерът е същевременно лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по замисъла на ЗПУ и още преди предаването на стоката на куриера е договорено между доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж /стойността на стоката/ ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод, не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката на куриера.
„Пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя (т. 9 от §1 от ДР на ЗПУ).
Проверката дали куриерът е и лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ следва да се прави в публичния регистър, воден на основание чл. 50, ал. 3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, който е публикуван на интернет сайта на същата. Такива куриери са например: „Български пощи“ АД, „Еконт Експрес“ ООД, „МИБМ Експрес“ ООД, „Спиди“ АД и др.
Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на лицето ще се извършват по банков път и само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда, определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
Следва да се има предвид, че лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например: банкови парични преводи и пощенски парични преводи/, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица съответно, за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г. Единствено по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.
По втори въпрос:
По отношение на въпросите, касаещи изискванията към софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти следва да се има предвид следното:
Легална дефиниция на понятието „софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е дадена в разпоредбата на § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС: „Софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Определение на понятието „управление на продажбите“ е дадено в § 1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18 от 2006 г., а именно: „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
Задължително изискване, заложено в горепосоченото определение, е съответният софтуер да се използва в търговски обект, в който се извършват продажби и е налице задължение за издаване на фискални касови бележки.
С оглед гореизложеното, на първо място, за да бъде определен използваният от дружеството софтуер като СУПТО, същият следва да е използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки/услуги в търговски обект, за който е налице задължение за издаване на фискален бон.
От изложеното в запитването не става ясно дали дружеството използва софтуер за управление на продажбите си, както и ако не използва, какъв възнамерява да закупи.
Следва да се отбележи, че ако използваният от дружеството софтуер обработва и съхранява в база данни въвежданата информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и отразява тяхното предоставяне/заплащане, както и ако същият има функционалност за издаване на фактури, които се отпечатват през него за направено плащане в брой или чрез наложен платеж чрез фискално устройство, то същият следва да се счита за СУПТО по смисъла на ДР на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г. и следва да отговаря на изискванията в Наредбата.
Поради липсата на конкретна информация за софтуера на онлайн магазина, становището е принципно, като следва да се имат предвид следните схеми за търговия с електронен магазин:
1. Търговец извършва продажби чрез онлайн платформа:
1.1. Онлайн-платформата не притежава характеристиките на СУПТО:
Вариант 1: Електронният търговец /Е-търговец/ не използва СУПТО.
Търговецът извършва дейността си от обект, в който няма СУПТО. Продажбите чрез тази платформа се отчитат с издаване на фискална касова бележка /ФБ/ от ЕКАФП в обекта /ако видът плащане изисква издаване на ФБ/.
Вариант 2: Е-търговецът използва СУПТО:
Допуска се търговецът да импортира в СУПТО получаваните заявки за продажби, направени в онлайн-платформата. Прилагат се правилата за импорт в СУПТО от други източници, които не са СУПТО.
Допустимо е търговецът да въвежда ръчно в СУПТО получените от онлайн-платформата данни за продажби /например ако за тях се получават известия по имейл/.
1.2. Онлайн-платформата притежава характеристиките на СУПТО.
Вариант 1: Е-търговецът използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите си. Онлайн-платформата трябва да отговаря на всички изисквания за СУПТО съгласно Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006г.
Вариант 2: Е-търговецът не използва софтуера на онлайн-платформата за управление на продажбите. Управлението на продажбите се извършва чрез друг софтуер – СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на наредбата.
Изисквания:
1.Всички заявки за продажби (поръчки), направени чрез онлайн-платформата, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват в него.
В случай, че онлайн-платформата не предоставя възможност за автоматизиран интерфейс със СУПТО, се допуска импорт от файлове.
2. Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от органи по приходите /ОП/, пълен достъп до профила си в онлайн-платформата.
3. При импорта, СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки/поръчки от онлайн-платформата в пълен обем и с непроменено съдържание.
4. В момента на импорт, СУПТО генерира уникален номер на продажбата /УНП/ на всяка заявка/поръчка.
5. За всички импортирани заявки/поръчки се съхранява следната структурирана информация:
- Дата и време на импорт в СУПТО;
- Източник на импорта-наименование на онлайн-платформата, име/псевдоним/идентификатор на търговеца в платформата;
- Уникален номер на заявката/поръчката, присвоен в онлайн-платформата;
- Пълни данни за всяка импортирана заявка/поръчка;
6. За всички импортирани заявки/поръчки, софтуерът прави обвръзка между номерата им, присвоени в онлайн-платформата и генерираните за тях УНП.
2. Търговец извършва продажби в интернет чрез софтуер на електронен магазин:
2.1. Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, производителят/разпространителят на който е декларирал съответствие с изискванията на Наредба № Н-118/2006г.
Софтуерът на електронния магазин отговаря на всички изисквания съгласно Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006г.
2.2.Софтуерът на електронния магазин е модул на СУПТО.
Производителят/разпространителят на СУПТО, включващ и модул „Е-магазин“, е декларирал съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/2006г.
2.3.Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристиките на СУПТО, за който не е декларирано съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/2006г. /например: open-source платформа за електронен магазин/. Софтуерът се използва от търговеца за управление на неговите продажби. За да отговори на изискванията на Наредба № Н-18/2006г., софтуерът трябва да бъде надграден с допълнителна функционалност - чрез промяна/преработка на source-кода на софтуера и/или чрез разработено за целта разширение /plug-in/.
Декларация за съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/2006г. по реда на чл. 52б от Наредба № Н-18/2006г. се подава:
- или от лицето, извършило промяна /преработка/ на source-кода на софтуера на електронния магазин;
- или от електронния търговец, който използва софтуера, надграден с plug-in. За целта електронният търговец трябва да се увери, че функционалността на софтуера на електронния магазин, разширена със съответния plug-in, отговаря на изискванията съгласно Приложение № 29 от Наредба № Н-18/2006г.
2.4.Търговецът използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристика на СУПТО, но управлява продажбите чрез друг СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на Наредбата.
Изисквания:
1. Всички заявки за продажби/поръчки, направени чрез електронния магазин, се импортират чрез автоматизиран интерфейс в използвания СУПТО и се обработват от него.
2. Е-търговецът е длъжен да предостави, при поискване от органи по приходите, пълен достъп до административната част на електронния магазин.
3. При импорта, СУПТО осигурява зареждане в базата данни на всички заявки от електронния магазин в пълен обем и с непроменено съдържание.
4. В момента на импорт, СУПТО генерира УНП на всяка поръчка.
5. За всички импортирани поръчки се съхранява следната структурирана информация:
- дата и време на импорт в СУПТО;
- източник на импорта /например: наименование не е-магазина, домейн и др./;
- уникален номер на поръчката, присвоен в електронния магазин;
- пълни данни за всяка импортирана поръчка.
6. За всички импортирани поръчки софтуерът прави обвръзка между номерата им, присвоени в софтуера на електронния магазин и генерираните за тях УНП.
В случай че софтуерът на Вашия сайт притежава посочените характеристики, той се явява СУПТО и ще следва да отговаря на всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да е свързан и да управлява въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство.
По трети въпрос:
Както е посочено в отговора на първи въпрос, лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например: банкови парични преводи и пощенски парични преводи/, не попада в обхвата на задължените лица по чл. 3 Наредба № Н-18/2006 г. От описаната от Вас хипотеза става ясно, че въпреки заявката за пощенски паричен превод се извършва плащане в брой във Ваш офис/магазин. Следователно, ще се явявате лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. и следва да отговаряте на всички изисквания на Наредба № Н-18/2006 г., вкл. да ползвате свързано и въведено в експлоатация фискално устройство в обекта. Същото важи и в случай, че приемате плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)



Статия със свободен достъп