РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 20-21-72 от 25.09.2019 г. Относно: Прилагане на разпоредбите Наредба № Н-18/2006 г. на МФ (загл. изм.-ДВ, бр. 80 от 2018 г.)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ … постъпи Ваше писмо с вх. № 20-21-72/ 12.09.2019 г., препратено за отговор по компетентност от Дирекция ОДОП …..
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество „…..” ООД е вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции под рег. № BG….. със заповед на БНБ - 71068/27.07.2015 г.
Съгласно чл. 3 от ЗКИ, финансовата институция е лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято дейност е извършване на една или повече от дейностите, които извършват банките/кредитната институция, а именно:
Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Банката може да извършва и следните дейности, ако са включени в нейния лиценз:
1. извършване на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи;
2. издаване и администриране на други средства за плащане (пътнически чекове и кредитни писма), доколкото тази дейност не е обхваната от т. 1;
………….
6. финансов лизинг;
7. гаранционни сделки;
8. търгуване за собствена сметка или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали с изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и благородни метали,
9. предоставяне на услуги и/или извършване на дейности по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
10. парично брокерство;
11. придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други);
13. издаване на електронни пари;
14. придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция;
15. отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Финансовата институция подлежи на вписване в специален регистър по чл. 3а, ал. 1 от ЗКИ, когато извършва по занятие горепосочените банкови сделки - финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг), придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция, отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Безспорно е, че финансовата институция в лицето на „….” ООД има лиценз от БНБ за извършване на определените банкови сделки/дейности.

   Съгласно чл. 5 от Наредба Н-18 на МФ, не са задължени да издават ФКБ от ФУ или касови бележки от ИАСУТД:
т. 1. държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, за които последните не са данъчно задължени лица по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС);
т. 2. банките, когато извършват банкови или валутни сделки; доставчиците на платежни услуги, когато извършват платежни услуги по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи; финансовите къщи, когато извършват сделки с чуждестранна валута по безкасов начин, пенсионно осигурителните дружества, когато извършват услуга по прехвърляне на натрупаните средства по индивидуална партида от един фонд към друг, както и лицата, извършващи търговска дейност с предмет съгласно чл.1, ал.1, т.3, 4, 6, 8, 9, 10, 11 и 12 от Търговския закон.
Доколкото финансовата институция в случая не извършва търговска дейност, не е пенсионно осигурително дружество, не е финансова къща и не е доставчик на платежни услуги, тъй като за тях се иска вписване в нарочен регистър към БНБ според ЗПУПС, същата не може да бъде отнесена към нито един от тези субекти.

   Поставени са следните въпроси:
1.Чл. 5 от Наредба № Н-18 не посочва „финансова институция” като субект, но по аналогия, финансовата институция би следвало да се отнася към предл. 1, на т. 2: „банките, когато извършват банкови или валутни сделки”, тъй като тя има лиценз да извършва банкови сделки - отпускане на кредити/заеми, финансов лизинг, гаранционни сделки и други. В този смисъл приравнява ли се финансовата институция до „банката” по смисъла на Наредба Н-18?
2.Ако отговорът на въпрос 1 е положителен и не е необходимо издаването на фискален касов бон, как следва да бъдат отчитани платените погасителни вноски, представляващи главница, лихва и неустойка при липса на обезпечение, от страна на кредитополучателите/заемателите по договорите, които финансовата институция сключва? Може и трябва ли да се използва приходен касов ордер? Има ли установен образец за такъв?
3.По отношение на възнаградителната лихва (печалбата на кредитора) по договорите, следва ли да се издава фискален касов бон при всяко плащане или е достатъчно да се издаде приходен касов ордер, в който да се отбелязва договора, вноската, както и нейните елементи - размера на възнаградителната лихва?
4. Необходимо ли е издаването на касов бон за начисляваната от финансовата институция неустойка при липса на обезпечение (когато заемателя/кредитополучателя не изпълни задължението си по договора в 3-дневен срок да предостави като обезпечение двама поръчители) или размерът на неустойката може да бъде отчитан и доказван с приходен касов ордер, заедно с приложен погасителен план?
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. са изброени дейностите, респективно лицата, освободени от задължението за документиране на продажбите си чрез касови бележки от фискално устройство.
Разпоредбата на чл. 5, т. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г. регламентира изключение от задължението за издаване на фискални касови бележки, което се отнася за:
- банките, когато извършват банкови или валутни сделки;
- доставчиците на платежни услуги, когато извършват платежни услуги по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи;
- финансовите къщи, когато извършват сделки с чуждестранна валута по безкасов начин;
- пенсионноосигурителните дружества, когато извършват услуга по прехвърляне на натрупаните средства по индивидуална партида от един фонд към друг, както и
- лицата, извършващи търговска дейност с предмет съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3, 4, 6, 8, 9, 10, 11 и 12 от Търговския закон.
Доколкото извършваната от дружеството дейност по отпускане на кредити не попада към изброените изключения в чл. 4 и чл. 5, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., имате задължение за регистриране и отчитане на получените суми чрез фискална касова бележка по реда на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите когато плащането се извършва по банков път. Фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, като удостоверява стойността на платената от клиента сума, респективно платената лихва/неустойка и задължително се предоставя на клиента едновременно с получаване на плащането.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)