РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 94-00-220 от 29.10.2019 г. Относно: Дължими осигурителни вноски при изплащане на възнаграждение по граждански договор

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.……, с вх. № ………../17.10.19 г., Ви уведомявам за следното:
Описвате следната фактическа обстановка по два казуса:
Казус 1: През месец февруари 2019 г. работите единствено по извън трудово правоотношение (гражданския договор). На 05.02.19 г. Ви изплащат дължимото възнаграждение по гражданския договор за положен труд през месец януари 2019 г., което след приспадане на разходите за дейността е под минималната работна заплата. През месец януари работите и по трудово правоотношение с друг работодател, което е прекратено на 31.01.19 г.
Поставяте следните въпроси:
1. На какво основание и как се изчисляват дължимите осигурителни вноски в тази ситуация?
2. Кой и какво дължи по отношение на осигурителните вноски във връзка с изплатеното възнаграждение по извън трудово правоотношение – работодател или работник?
Казус 2: На 05.10.19 г. Ви изплащат дължимото възнаграждение по извън трудово правоотношение (граждански договор) за положен труд през месец септември 2019 г. През месец септември 2019 г. работите и по трудово правоотношение с друг работодател. На 08.10.19 г. възобновявате дейност като самоосигуряващо се лице – свободна професия.
Поставяте следния въпрос: Плащането през месец октомври 2019 г. как следва да се отнесе по отношение на дължимите осигурителни вноски - към свободната професия или като лице, което работи по граждански и трудов договор едновременно?

   С оглед описаната фактическа обстановка и приложимите норми на осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО). „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
В легалната дефиниция се съдържат задължителните условия, които трябва да са налице за да се третира едно лице като осигурено за ДОО:
 упражняване на трудова дейност;
 внесени или дължими осигурителни вноски;
 наличие на правна норма.
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт:
 лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
 лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО са в размера за фонд „Пенсии“ и се разпределят между осигурителите и осигурените лица в определено съотношение съгласно чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО. Съгласно чл. 7, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии”, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, и в същите срокове (чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО).

   Здравноосигурителната вноска за лицата, работещи без трудово правоотношение, се определя и внася по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” - „в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Според разпоредбата за лицата, работещи без трудово правоотношение се дължат здравноосигурителни вноски:
а) ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал. 5;
б) ако са осигурени по реда на т. 1 и 2а, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение
в) осигурителните вноски се внасят в съотношението по т. 1 от възложителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислени и други доходи от трудова дейност. Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
На основание чл. 3, ал. 1 от НЕВДПОВ, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година за всеки един от месеците на годината. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
В случай, че лицата извършват и друга трудова дейност, за която подлежат на осигуряване, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО. Според чл. 6, ал. 11 от КСО лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Съгласно чл. 4 от НЕВДПОВ, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 и/или ал. 10 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО. Декларирането на доходите на основание чл. 4 от наредбата е помесечно, тъй като доходът се отнася за месеците, през които е положен труда, както и с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, се подават данни съгласно  чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителите, клоновете и поделенията им (декларации образец № 1 и № 6) по реда и в сроковете по Наредба № Н-8/ 29.12.05 г.
Когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО (лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО), се прилага разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ, съгласно която при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани.

   Лицата декларират пред платците на доходи, че са самоосигуряващи се лица и тези възнаграждения участват при формиране на окончателния размер на осигурителния им доход.
Видно от фактическата обстановка и цитираните разпоредби изплатеното възнаграждение на 05.02.19 г. и 05.10.19 г., следва да се отнесе към месец януари и месец септември, периодите през които е положен трудът. Предвид обстоятелството, че за посочените месеци Вие упражнявате трудова дейност и по трудово правоотношение, и не сте самоосигуряващо се лице, възложителят дължи осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО (независимо от размера на възнаграждението по гражданския договор след намаляването му с разходите за дейността) в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО. Възложителят/работодателят следва да подаде и нужната информация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите. Следва да се има предвид, че законодателят е обвързал момента на изплащане на възнаграждението със срока за внасяне на осигурителните вноски за лицата, работещи без трудово правоотношение (аргумент от чл. 7, ал. 6 от КСО).
За периодите на упражняване на трудова дейност по сключения от Вас граждански договор след 08.10.19 г., когато Вие вече придобивате качество на самоосигуряващо се лице, възложителя няма задължение да удържа и внася осигурителни вноски за работата по без трудово правоотношение и следва да включите изплатеното възнаграждение при формирането на окончателния размер на осигурителния Ви доход за 2019 г. по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Настоящето становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)