РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ ЕП-33-00-646 от 01.10.2019 г. Относно: Подаване на данни за осигурените лица по реда на Наредба №Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) чрез Националния осигурителен институт и заведено с вх. №ЕП-33-00-646 от 16.09.2019 г., се поставят въпроси относно подаване на данни по реда на Наредба №Н-8 за осигурени лица, предоставящи лична помощ въз основа на трудов договор, сключен с доставчика на лична помощ по смисъла на Закона за личната помощ (ЗЛП).

   Предвид поставените въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
На основание чл. 27, ал. 1 от ЗЛП асистентът предоставя лична помощ въз основа на трудов договор, сключен с доставчика на лична помощ. Трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения непосредствено свързани с тях се уреждат с Кодекса на труда (КТ). Според разпоредбата на чл. 129 от същия кодекс основно задължение на работодателя е да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В тази връзка, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, работниците и служителите подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 10 от същия кодекс осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й, като осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 не е прекратена. Лицата по чл. 4, ал. 1, т.1 от КСО подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), когато отговарят на условията по чл. 33 от закона.

   Осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО се изчислява по реда на чл. 9 от кодекса в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита времето, през което същите лицата са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от кодекса за съответната професия. Осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време, когато лицето е работило при непълно работно време. По-подробно редът и начинът за удостоверяване и изчисляване на осигурителния стаж се определят с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
С цел подаването на данни за дните в осигуряване през месеца, съответно за осигурителния стаж за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, в декларация обр. №1, приложение №1 към Наредба Н-8 се попълва законоустановеното работно време за длъжността (т. 16, позиция 3) и дневното договорено работно време в часове (т. 16, позиция 4). Когато дневното работно време е различно през отделните дни в месеца, се попълва в часове среднодневното работно време. В случаите, когато при изчисляването се получи остатък, равен или по-голям от половин час, се закръглява на пълен час. Разпоредбата на чл. 136 от КТ определя продължителността на работното време по трудовото правоотношение. При петдневна работна седмица нормалната продължителност на седмичното работно време е до 40 часа, съответно до 8 часа през деня.

   С оглед на всичко изложено безспорно данните за осигурените лица в декларация обр. №1, приложение №1 към Наредба Н-8 следва да се подават в пълно съответствие с цитираните разпоредби. В полето на т. 16.7 (Отработени часове – общо) от декларацията следва да се посочи общият брой на отработените часове през месеца, включително броят изработени часове извънреден труд.
На основание чл. 10 от КСО за работните дни в месеца, през които работникът или служителят не е полагал труд, тъй като ще бъде превишен максималният брой часове, финансирани от държавния бюджет за лична помощ, осигуряването се прекъсва и не се зачитат за осигурителен стаж.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Пламен Димитров)