Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Данъчните промени Настолник на счетоводителя Трудово право
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Данъчните промени Настолник на счетоводителя Трудово право
начало > в. Главен счетоводител > 2020 > бр. 13, 1 - 15 юли 2020 г. > № М-26-С-297 от 08.04.2020 г. Относ...
в. Главен счетоводител
бр. 13, 1 - 15 юли 2020 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ М-26-С-297 от 08.04.2020 г. Относно: Прекъсване на трудова дейност от самоосигуряващо се лице

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във Ваше писмо до Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), заведено с вх. №М-С-297 от 20.03.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с обявеното извънредно положение в страната фирми, на които извършвате счетоводно обслужване, прекъсват дейност. За този период на наетия персонал е разрешен отпуск–платен или неплатен. Съдружниците или собствениците на търговските дружества, които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица и са подали декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), желаят да прекъснат дейността като самооосигуряващи се.
Въпросите, които поставяте, може да се обобщят в един:
Може ли самоосигуряващите се лица да прекъснат дейност, като подадат декларация образец ОКд-5, въпреки, че трудовите договори с наетите лица не са прекратени?

   Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
За целите на осигуряването достатъчно е упражняването на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО от лицето, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.

   На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници на търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Редът, по който самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.

   При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Под израза „всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице” в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО. Този срок за подаване на декларацията се отнася само до наличието на посочените обстоятелства.

   Поради императивния текст на чл. 10 от КСО преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират прекъсване на трудовата си дейност с подаване на декларация по утвърдения образец (ОКд-5).
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Пламен Димитров)



Статия със свободен достъп