начало > в. Главен счетоводител > 2020 > бр. 22, 16 - 30 ноември 2020 г. > № 20-31-63 от 17.08.2020 г. Относно...
в. Главен счетоводител
бр. 22, 16 - 30 ноември 2020 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 20-31-63 от 17.08.2020 г. Относно: Документиране на стопански операции и удържане на окончателен данък от чуждестранно физическо лице

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция ОДОП постъпи писмено запитване с вх. № ….. от 07.08.2020 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество има възможност да закупува употребявани резервни части от компютърно оборудване (ИТ) от физически лица в Германия, които да продава на последващ клиент в Германия.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Какви документи са необходими за документиране на стопанските операции и признаването им за данъчни цели?
2. Необходимо ли е дружеството да удържа окончателен данък от доходите, които изплаща на местните на Германия физически лица?

   В отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Поставеният въпрос е свързан с разясняване на норми от ЗКПО, които регламентират документалната обоснованост на стопанските операции. Принципът за документална обоснованост на информацията е регламентиран с разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО, който препраща към съдържанието на понятието, уредено с разпоредбите на Закона за счетоводството (ЗСч) и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, която определя съдържанието на първичния счетоводен документ. В закона няма конкретно изискване за наименованието на този документ – фактура, протокол, договор, споразумение и други. Съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от ЗСч първичният счетоводен документ съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
С разпоредбата на чл. 2 от ЗСч изчерпателно са посочени лицата, които са предприятия и са задължени да спазват изискванията на счетоводното законодателство в предвидените от закона ред, организация и форма на документи. Чуждестранните физически лица, не са посочени в изчерпателно изброените в чл. 2 лица и не се считат за предприятия. Законът за счетоводството има териториален обхват на действие, поради което изискванията на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели, постъпилите в предприятието документи, издадени от чуждестранни лица, следва да съдържат информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция и съгласно чл. 5, ал. 2 от закона е необходимо да са преведени на български език.
В съответствие със ЗСч, данъчният материален закон изисква от търговците да обосноват чрез първични счетоводни документи отразените от тях счетоводни разходи.
Следователно, за данъчни цели е необходимо едновременно да се удостовери:
- документална обоснованост на счетоводния разход - първичен счетоводен документ, който да съдържа изискуемата по ЗСч минимална информация или други документи, удостоверяващи липсващата информация;
- реалност на отразената стопанска операция.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от ЗСч, е посочено, че документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон, и в документа липсва част от изискуемата информация, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Според посочено в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват (платежни документи, споразумения, оферти, договори, транспортни документи, документи от куриерска фирма, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната търговия).

   Следователно, за да е налице документална обоснованост на разходите във връзка с извършваната дейност по изкупуване на резервни части, предприятието е необходимо да притежава първични счетоводни документи с минималния брой реквизити, предвидени в ЗСч. Тези документи идентифицират двете страни по сделката и служат за доказване на покупките на резервните части и тяхното завеждане в счетоводните регистри. Наличието само на платежен документ за извършеното плащане към доставчика не е достатъчно основание да се приема, че стопанската операция е документално обоснована. Същият служи като допълнително доказателство за реалността на извършените доставки и формираните счетоводни разходи. В този смисъл, всеки друг документ във връзка с извършваните сделки представлява допълнително доказателство за документална обоснованост и реалност на стопанските операции.

   По прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
При изплащане на възнаграждение на физическо лице, чуждестранно за данъчни цели на страната следва да имате предвид, че същото ще е носител на задължението за данъци единствено за придобити доходи от източници в Република България.
В разпоредбата на чл. 8 от ЗДДФЛ изчерпателно са изброени доходите с източник в страната.
Когато е извършена продажба на движими вещи от чуждестранно лице, което няма определена база на територията на Р България и вещите не представляват имущество от такава определена база полученият доход не се счита за доход от страната.
Определена база (§ 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс) е: определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител или трайно извършва независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, дори когато не разполага с определено място.
Следователно доходът, получен от чуждестранно физическо лице без определена база в страната, местно за данъчни цели на Федерална Република Германия от продажбата на движими вещи, представляващи резервни части от ИТ оборудване, като продажбите се осъществяват извън територията на страната, не подлежи на облагане с данък по българското законодателство. Платецът на този доход - българско юридическо лице не е задължен да удържа и декларира окончателен данък по реда на чл. 37 и чл. 55 от закона и няма задължение да посочва този изплатен доход в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)



Статия със свободен достъп