в. Главен счетоводител бр. 1, 1 - 15 януари 2021 г. |
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 26-П-196 от 11.09.2020 г. Относно: Прилагане на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
В Централно управление на НАП е постъпило Ваше писмо с вх. №26-П-196 от 14.07.2020 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
С констативен протокол № 32/31.01.2020 г., съставен на основание чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ от служители на общинската администрация на община Ч., е установено, че сграда с идентификатор 80371.244.256.1, собственост на дружеството, е изградена в груб строеж. Предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ /в сила от 01.01.2019 г./, съгласно която данък се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършване на сградата в груб строеж, съответно - в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ сградата не е въведена в експлоатация и не е издадено разрешение за ползване, служителите от общинската администрация са начислили данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за предходен период - т.е. от началото на 2019 г. /от влизане в сила на измененията и допълненията на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ/. Вашето становище по този въпрос е, че за да се приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ и да възникне задължение за собственика на съответния недвижим имот за заплащане на данък, задължителна предпоставка е наличието на констативен акт, съставен от служители на общината, с който да са установени обстоятелствата по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, като констативният акт следва да бъде съобщен на задълженото лице, което може да оспори констатациите в него в 7-дневен срок. В подкрепа на това тълкуване на новоприетите ал. 5 и ал. 7 на чл. 15 ЗМДТ е и обстоятелството, че на представляваното от Вас дружество е изпратено съобщение за дължим данък от община Ч. за 2019 г., като същият е платен в законоустановения срок. Размерът на данъка е определен без да се прилага разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, тъй като към този момент все още не е бил съставен констативен акт от служители на общината съгласно чл. 15, ал. 7 ЗМДТ. След като сте платили така определения данък община Ч. не е възразила в продължение на една година. Според съдържащата се в писмото информация, въпреки че в ал. 7 на чл. 15 ЗМДТ е казано изрично, че установяването на етап „груб строеж“ става по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ, а именно със съставяне на констативен акт от служители на общината, за дата на завършване на грубия строеж е взета значително по-ранна такава - 11.10.2011 г. За да достигне до това заключение органът по приходите е приел, че удостоверение за завършване на сградата в груб строеж е издадено на дружеството по негово искане още на горната дата и поради тази причина към 01.01.2019 г. две години от завършване на грубия строеж са изминали, поради което са начислени задължения за предходен период. Това тълкуване на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 ЗМДТ според Вас би поставило задълженото лице в неблагоприятна ситуация да дължи заплащане на данък, такса и лихва за забава.
В тази връзка считате, че не е съобразено изискването на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, а именно - удостоверяването на етапа „груб строеж“ на сграда да става с протокол по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ, съставен след влизане в сила на измененията на ЗМДТ и на второ място - служителите на общинската администрация не са се съобразили с обстоятелството, че от 11.10.2011 г. досега сградата е претърпяла нарушаване на покривната конструкция вследствие на щети от бури и виелици, като са извършени СМР, вкл. демонтажни работи по покривната конструкция, така че подходът на органите по приходите да се позове на документи, издадени по искане на дружеството с друга цел през 2011 г., според Вас, е изцяло погрешен. На трето място през 2019 г., когато вече са влезли в сила измененията на ЗМДТ, община Ч. не е възразила по платените на определените от нея данък и такса за 2019 г.
Относно начислената такса за битови отпадъци считате, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ при определяне на задълженията на дружеството, като е преценено, че следва да се дължи такса, въпреки че сградата няма издадено разрешение за строеж, никога не е била ползвана от дружеството, не акумулира битови отпадъци и общината реално не престира услугата, за която се начислява съответното възнаграждение. Освен това при деклариране на недвижимия имот изрично сте посочили, че сградата не се използва със стопанска цел.
С оглед на изложеното поставяте следните въпроси по прилагане на споменатите разпоредби на ЗМДТ:
1. За целите на облагането с данък върху недвижимите имоти при измененията на закона, в сила от 01.01.2019 г., какъв е редът за установяване на етапа на завършване „груб строеж“ на една сграда?
2. В какъв срок от съставяне на съответните удостоверяващи документи за завършване на грубия строеж възниква задължението на собственика на сградата за заплащане на данък върху недвижимите имоти?
3. Дължи ли се такса за битови отпадъци за сградите, които съгласно чл. 15, ал. 5 ЗМДТ са облагаеми с данък обекти, но за тях няма издадено разрешение за ползване, не се ползват, не акумулират битови отпадъци и съответната услуга не се престира?
4. В случай че констативен протокол №32/31.01.2020 г., съставен съгласно новоприетата разпоредба на чл. 15, ал. 7 ЗМДТ от служители на общинската администрация на община Ч., удостоверява завършеност на сградата на етап „груб строеж“, от кой момент за дружеството ще започне задължението за заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за обекта?
В отговор на поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
1. По силата на новата ал. 5 на чл. 15 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г., данък върху недвижимите имоти се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно - в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване.
Съгласно изричното изискване на чл. 15, ал. 7 ЗМДТ завършването на сградата в груб строеж се установява единствено по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ с констативен акт, съставен от служители на общината. Актът се съобщава на данъчно задълженото лице, което може да оспори констатациите в него в 7-дневен срок от уведомяването /чл. 15, ал. 7 с.з./. В закона не е установено изискване актът по чл. 181, ал. 2 ЗУТ да е съставен след влизане на измененията на чл. 15 в сила, т. е. след 01.01.2019 г. Редът за удостоверяване на етап „груб строеж“ на новопостроена сграда е установен от влизане в сила на действащия в момента ЗУТ, т.е. от м. март 2001 г. Без правно значение е и поводът, поради който е издаден такъв акт, това може да бъде искане за издаване на удостоверение за данъчна оценка при прехвърляне на сграда или друг случай. Задължението за предоставяне на констативен протокол на общинската /районната/ администрация, удостоверяващ степента на завършеност на строежа, издаден не по-рано от 3 месеца преди датата на искането, когато се иска издаване на удостоверение за данъчна оценка на незавършено строителство, е установено в чл. 3, ал. 3 от Приложение №2 към ЗМДТ.
Спорният момент в настоящия случай е: от кой момент започва да тече двугодишния срок по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, след изтичането на който сградата с идентификатор 80371.244.256.1, собственост на дружеството, се трансформира в облагаем обект, тъй като няма разрешение за ползване/експлоатация. Освен констативен акт №32/31.01.2020 г., съставен от служители на община Ч. по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ, са налице данни за съставянето на още два такива протокола. В самия акт №32 е казано че „… са издадени от община Ч. удостоверения по чл. 181, ал. 2 ЗУТ с № 26-00-96/1 от 18.02.2008 г. и №26-00-865 от 14.11.2011 г. С горните се удостоверява, че въпросният строеж е завършен в груб строеж. Горното е установено след извършена проверка от комисия, за което са съставени констативни протоколи на 15.02.2008 г. и на 10.11.2011 г.“.
Цитираният акт №32/31.01.2020 г. представлява косвено доказателство за установяване на момента на завършване на сградата на етап груб строеж през 2011 г. За безспорното установяване на този момент и облагане на сградата от началото на 2019 г. е необходимо община Ч. да представи на дружеството оригиналите на цитираните документи. Когато за една сграда са издадени два протокола от служители на общинската администрация по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ за удостоверяване на момента на завършването на сграда на етап „груб строеж“, за такъв се приема датата на първия действителен акт.
В случай на установяване по безспорен начин на момента на завършване на сградата в груб строеж през 2011 г. правно ирелевантно за данъчното облагане се явява обстоятелството, че покривът на сградата е бил ремонтиран в по-късен момент.
2. За новопостроените сгради, които подлежат на приемане по реда на ЗУТ, завършени са на етап груб строеж и са изтекли две години от момента на констатирането на това обстоятелство с протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ преди датата 01.01.2019 г., данък се дължи от началото на 2019 г., тъй като от този момент разпоредбите на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 ЗМДТ влизат в сила. За всички тези сгради се подава декларация по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ от възложителя на строежа в срок до 29 февруари 2020 г. /§ 28 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обн. ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г./.
3. За сградите по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, за които са изпълнени законовите условия и са придобили качеството на обекти, облагаеми с данък, такса за битови отпадъци не се дължи. В този смисъл е изразено становище от изп. директор на НАП с писмо с изх. № и от Министерство на финансите с писмо с изх. № М-24-38-54#2 от 09.06.2020 г./. Съображенията в подкрепа на това становище са следните:
Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ създава специално правило относно облагаемите с данък обекти като изключение от общото правило, установено в чл. 15, ал. 1 с.з. Последната разпоредба гласи, че за новопостроени сгради данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. Поради това, че създава специално правило и се отнася до облагаеми с данък обекти, разпоредбата следва да се тълкува и прилага стриктно, т. е. действието й се отнася единствено до данъка върху недвижимите имоти.
Освен съображения от тълкувателен характер, съществуват и други мотиви в подкрепа на становището, според което такса за сградите по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ не се дължи. Таксата за битови отпадъци е възнаграждение за предоставена от общината услуга. В разглеждания случай става дума за сгради, подлежащи на приемане по изисквания от ЗУТ ред, които не се ползват и не биха могли да се ползват от собствениците им поради това, че нямат разрешение за ползване, съответно услуга не се престира.
Изразеното становище се отнася до всички услуги по чл. 62 ЗМДТ, включително до таксата за поддържане на териториите за обществено ползване. Казаното по-горе не се отнася за сгради по чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, които се ползват, независимо че нямат разрешение за ползване или експлоатация.
4. По въпрос №4 е изразено становище в т. 1.
Зам. изпълнителен директор на НАП: (Пламен Димитров)