РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ М-26-Б-513 от 28.09.2020 г. Относно: Дължими задължителни осигурителни вноски при незаконно уволнение

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   С Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. М-26-Б-513/14.09.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
На 03.09.2019 г. сте връчили едномесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) на наето лице. Издадена е заповед за освобождаване от длъжност на 03.10.2019 г. На 18.9.2019 г. лицето е представило болничен лист за периода 26.08.2019 г. до 27.09.2019 г., след което следват продължителни болнични листове до 11.08.2020 г. С решение на съда лицето е възстановено на предишната си работа на основание 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

   Задавате следните въпроси:
1. Дължат ли се осигурителни вноски за периода за оставане без работа поради незаконно уволнение, след като лицето е било във временна неработоспособност и е получавало парично обезщетение от НОИ от 03.10.2019г. до 11.08.2020 г.?
2. Дължат ли се осигурителни вноски за периода от 12.08.2020 г. до датата на възстановяване - 08.09.2020 г.?
3. В какъв размер се дължат осигурителни вноски, като се има предвид, че през м. октомври 2019 г. и април 2020 г. лицето е работило по трудов договор и без трудови правоотношения?
4. Какъв е реда за подаване на Декларации образец 1 и 6 ?

   Предвид така изложената непълна фактическа обстановка и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно трудово възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Когато лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Видно от цитираната разпоредба законодателят е предвидил задължение за осигурителя, извършил незаконното уволнение, да определи и внесе осигурителните вноски в следните две хипотези:
1. Когато за периода от датата на уволнението до възстановяването на работа лицето не е било осигурявано;
2. Когато за периода от датата на уволнението до възстановяването на работа лицето е било осигурявано и осигурителният доход е по-малък от последното брутно възнаграждение.
Следователно осигурителят, извършил незаконното уволнение, не дължи осигурителни вноски само в хипотеза, когато месечният осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски от друг работодател/възложител е равен или в по-голям размер от последното брутно възнаграждение.
Необходимо е да се посочи, че от датата на уволнението до възстановяването му на работа от компетентния орган лицето не е „осигурено лице“ по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО при същия работодател. Съгласно тази разпоредба „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Обстоятелството, че на лицето е изплащано обезщетение за временна неработоспособност от НОИ за периода и след уволнението му е от значение единствено с оглед правата му по чл. 42, ал. 1 от КСО и този период не се зачита в осигурителен стаж. Осигурителният стаж се зачита на основание чл. 9, ал. 3 т. 2 от КСО въз основа на решението на съда, който признава уволнението на незаконно, и поражда задължение на осигурителя за внасяне на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от кодекса, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период. Осигурителният доход, върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, е регламентиран в чл. 1а от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно тази разпоредба осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1-3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.

   На основание чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО осигурителните вноски се внасят в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди уволнението.
С оглед точното и коректно определяне на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за периода на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, на основание чл. 4а от НЕВДПОВ лицата са задължени да декларират пред осигурителя месечния размер на осигурителния доход, върху който са били осигурявани, или обстоятелството, че не са били осигурявани. Недекларирането на тези обстоятелства от лицето не освобождава осигурителят от задължението да изчисли дължимите осигурителни вноски за периода върху последното брутно трудово възнаграждение и да ги внесе до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО).

   В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че работодателят няма задължение да определя и внася здравноосигурителни вноски за периода, в който лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи. В случай, че за лицето не са внасяни здравноосигурителни вноски на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от същия закон, съгласно която здравноосигурителните вноски са за негова сметка.
В срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган, осигурителят следва да подаде данни за осигурителния стаж и доход и за дължимите осигурителни вноски за лицето съгласно Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (арг. чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата – за периода до 31.12.2019 г. ) и Наредба № Н-13 от 17 декември2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (арг. чл. 4, ал. 1 от наредбата – за периода след 01.01.2020 г.). Данните се подават за всеки месец от периода на оставане без работа, в който лицето не е осигурено на друго основание или за месеците, в които осигурителният му доход, предхождащ уволнението, е по-малък от осигурителния доход, върху който е осигурявано. Следва да имате предвид, че данните в декларация образец № 1 се подават с код за вид осигурен 18, а в Декларация образец №6 в точка 8 се попълва код за вид плащане 6.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Пламен Димитров)