РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 20-21-5 от 17.02.2021 г. Относно: Прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ….. постъпи писмено запитване с вх. № 20-21-5 от 05.02.2021 г., препратено за отговор по компетентност от Дирекция ОДОП ….. В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Адвокатското дружество предоставя адвокатска защита, процесуално представителство, консултиране на клиенти.
Ако търговско дружество (ЕООД или ООД), регистрирано в България за целите на ДДС има регистрирано данъчно представителство в друга държава членка на ЕС и ДДС по издадените от представителството фактури, във връзка с договорни отношения между последното и други фирми, регистрирани в ЕС, се декларира и внася в тези държави, възникват следните въпроси:
1. Българското дружество има ли задължение да осчетоводява така издадените от данъчното представителство фактури и ако да – тези фактури трябва ли да се включват в дневниците за покупки и продажби на българското дружество?
2. Българското дружество има ли ангажимент да отчита данък печалба за целите на ЗКПО в България по фактурите, издадени от данъчното представителство?

   Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка, следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
Поставените от Вас въпроси са свързани със задълженията на други лица, които остават анонимни. Също така, запитването Ви е насочено към проучване становището на НАП относно прилагане на данъчното законодателство в представена хипотетична фактическа обстановка.
В тази връзка, следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище по поставените от Вас въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу.
По въпроси, свързани с прилагането на счетоводното законодателство е необходимо да се обръщате към Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите за изразяване на становища, които са от нейна компетентност.

   По прилагане на ЗДДС:
Съгласно чл. 121, ал. 1 от ППЗДДС, регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност и този правилник.
По смисъла на чл. 121, ал. 2 от ППЗДДС, документация и отчетност се води за облагаемите доставки, за освободените доставки, за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, за вътреобщностните придобивания, за получените доставки, по които лицето е платец на данъка по глава осма от закона, и за вноса.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
По смисъла на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.
Предвид посоченото по-горе, задължение за деклариране в отчетните регистри е налице за данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС.

   По прилагането на ЗКПО:
Според чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) местните юридически лица са данъчно задължени за печалбата и за разходите, посочени в част четвърта на закона.
На основание чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
Печалбите се облагат с корпоративен данък, а разходите, посочени в този закон (представителни, социални разходи в натура и разходи в натура, определени с чл. 204 от ЗКПО), се облагат с данък върху разходите (чл. 5 от ЗКПО).
Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността (чл. 92, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО).
Когато дружество формира място на стопанска дейност в чужбина, то прилага разпоредбата на чл. 92, ал. 6 от ЗКПО - данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Изречение първо не се прилага за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“.
Дали българско юридическо лице формира място на стопанска дейност (МСД) се установява в зависимост от регламента на съответната спогодба за избягване на двойно данъчно облагане и правилата за данъчно облагане, въведени в чуждата държава.
В случай, че българско юридическо лице формира МСД в чужбина, неговото счетоводно и данъчно отчитане следва да се подчинява на съответните чужди закони. Едновременно с това счетоводният резултат, отчетен от МСД, е необходимо да се обобщи със счетоводния финансов резултат на дружеството, реализиран в страната. Необходимо е да се подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчната печалба отчетена в чужбина и страната. В съответствие с разпоредбите на конкретната спогодба за избягване на двойно данъчно облагане ще се приложи метод за освобождаване от двойно данъчно облагане. При прилагането на метод за освобождаване от данъчно облагане дружеството следва да попълни Приложение № 2 за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане (образец 1012) към декларацията по чл. 92 от ЗКПО.
В заключение Ви уведомявам, че всички счетоводни документи получени, съответно издадени, въз основа, на които се начисляват разходи и приходи, следва да участват във формирането на счетоводния и данъчния финансов резултат на българското юридическо лице.
Настоящото становище е принципно и в случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)