начало > в. Главен счетоводител > 2021 > бр. 12, 16 -30 юни 2021 г. > № 96-00-115 от 23.04.2021 г. Относн...
в. Главен счетоводител
бр. 12, 16 -30 юни 2021 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 96-00-115 от 23.04.2021 г. Относно: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция ОДОП ….. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-115 от 09.04.2021 г., относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, извършва внос от Англия от фирма SE (която е дъщерна фирма/европейски клон на SCL) с фактура издадена от S…. на 04.02.2021 г. и с условие на доставка ….. /DDP/ .
S… изпраща пратката към българското дружество, чрез фирма E….. - глобален и митнически и ДДС представител. E….. с митническата си посредническа фирма във Франция, обмитява пратката на митницата на тунела Англия - Франция със своя ЕОРИ номер под режим 4200. Стоката пристига на адреса на фирмата в Асеновград с копие от митническата декларация за извършения внос във Франция /Европейския съюз/, а българското дружество е само получател. Във връзка с тази доставка са приложени: фактура, товарителница, митническа декларация, товарителница, с която е получена пратката и документ от доставчика за E…….
Българското дружество е закупило и лиценз за продукт F M… от Англия от фирма CTCL с фактура от 22.02.2021 г. Продуктът няма веществен израз, съответно няма физическа доставка, а само се активира лицензен код.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се отрази фактурата за закупени стоки в дневниците по ДДС?
2. Следва ли да се издадат протоколи по чл. 117 от ЗДДС за закупените стоки, които да намерят отрежение в дневника за покупки и в дневника за продажби, както се прави при ВОП и ако е така, кой контрагент съответно ДДС номер трябва да посочи в протоколите?
3. Как трябва да се отрази документа, с който е закупен лиценз в дневниците по ДДС?
4. Имам ли право на данъчен кредит дружеството за закупения лиценз?

   В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

   По първи и втори въпрос:
В чл. 13 от ЗДДС са посочени хипотезите, при които е налице вътреобщностно придобиване на стоки /ВОП/. Съгласно ал. 1, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Според ал. 3, за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност. На основание ал. 6 от посочената норма, когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето се прилага чл. 13, ал. 3 от закона т.е. приложение намира регламентирания за ВОП данъчен режим.
Поради особеностите на законодателството на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител.
За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са изпълнени кумулативно следните условия:
- стоките да са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
- лицето, получател на стоките на територията на страната, да не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е осъществен вносът;
- лицето да изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
- транспортът да е от или за сметка на лицето.
Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вноса, и лицето -придобиващ по чл. 13, ал. 6 следва да е едно и също лице.
Следва да се има предвид, че ако представителят пред митница не извърши вноса на стоките за сметка на българаското дружество, същото не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от закона и за него не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба.
Видно от представения митнически документ, декларирането на митницата във Франция е извършено от френски митнически представител под „митнически режим 4200“ - едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС, за друга държава членка. В клетката за изпращач на митническата декларация не е посочено лице, но за получател е посочен S…. Превозът е за сметка на доставчика. Условията за доставка по Инкотермс 2010 е DDP, което означава, че продавачът е предоставил стоката преминала през митническо изчистване и неразтоварена от пристигналото транспортно средство стока на разпореждане на купувача в уговореното местоназначение, което в случая е Асеновград. Продавачът трябва да поема всички разходи и рискове, свързани с транспортирането на стоката, включително обичайните сборове за вноса в страната на назначението /под думата „сборове“ тук се подразбират отговорността и риска за извършване на митническото изчистване, а също за плащане на митническите формалности, митническите тарифи, налози и други сборове/.
Тъй като няма данни представителят пред митница /в случая митница във Франция/ да извършва вноса на стоките за сметка на българското дружество, движението на стоките не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от закона и не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба.
Само при условие, че Вашият доставчик е регистрирано за целите на ДДС лице във Франция или друга държава членка ще е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение, на територията на страната.
В случай, че доставчикът на стоките не е регистрирано по ДДС лице на територията на Франция или в друга държава членка, считам, че няма да е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за българското юридическо лице няма да възникне задължение за самоначисляване на данък.
Предвид гореизложеното, ако е налице някоя от хипотезите на чл. 13 от ЗДДС, дължимият данък се начислява от придобиващото лице /т.е. от Вас/ с издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем съгласно чл. 63 от ЗДДС.
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Данъчни документи по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са фактура, известие към фактура и протокол.
Като вид данъчен документ издаденият протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да намери отражение в дневника за продажби, като данъчната основа и размерът на начисления данък се отразяват, както следва:
- колона 13 - Данъчна основа на ВОП
- колона 15 - Начислен ДДС за ВОП и за получени доставки по к. 14 /чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС/.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в глава седма /данъчен кредит/ от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, и при условията на чл. 71 от закона. На основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Необходимо условие е стоките/услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки. В този смисъл, право на приспадане на данъчен кредит за получените от дружеството стоки ще е налице единствено, ако със същите се извършват облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70 от ЗДДС.
За дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за закупените стоки на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, единствено ако не са налице ограниченията на чл. 70 от ЗДДС, при спазване на условията в чл. 71 от закона и правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено в срока по чл. 72 от ЗДДС.
В зависимост от това, за какво ще се използват закупените стоки, за лицето получател може да е налице:
- право на пълен данъчен кредит или
- право на частичен данъчен кредит и/или
- право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност или
- покупката да е без право на данъчен кредит.
В зависимост коя от хипотезите е приложима за дружеството получател по ВОП, протокола по чл. 117 от ЗДДС, с който е начислен ДДС се отразява в дневника за покупките, както следва:
- ако е налице право на приспадане на пълен данъчен кредит по доставката, данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 /данъчна основа на получени доставки, ВОП, получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС, вноса, както и ДО на полученитеп доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит/, а начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 /ДДС с право на пълен данъчен кредит/.
- ако е налице право на приспадане на частичен данъчен кредит по доставката, данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 12 / данъчна основа на получени доставки, ВОП, получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС, вноса, както и ДО на полученитеп доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на частичен данъчен кредит/, а начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 13 /ДДС с право на частичен данъчен кредит/;
- ако е налице право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по доставката, в колони от 10 до 13 включително се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката или услугата за независима икономическа дейност, а в колона 9 се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката или услугата за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, работниците и служителите, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;
- ако не е налице право на данъчен кредит по доставката, данъчната основа и данъкът на получената доставка се посочва в колона 9 /ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък/.
В колона 6 на отчетните регистри /дневник за покупките и дневник за продажбите/ следва да посочите идентификационния номер на контрагента за целите на ДДС, издаден от друга държава членка /вкл. знака на държавата членка/.
В случай, че не е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 и ал. 6 от ЗДДС, то не възниква задължение за начисляване на данък и издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС от българското дружество в качеството му на получател по доставката.
Следва да имате предвид, че лицата нямат задължение да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави /същите не са данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС/, поради което издаденият документ от английската фирма доставчик, не е задължително да бъде отразен в отчетните регистри и справката декларация по ЗДДС.
Ако все пак отразите получените документи за покупката от английският доставчик в дневника за покупки, същите следва да се посочат в колона 9 - „Данъчни основи и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“.

   По трети и четвърти въпрос:
Видно от представените документи, българското дружество е получател на софтуер за създаване на филми за ситопечат на най-често използваните мастилено-струйни принтери.
В § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието стандартен софтуер, съгласно което „стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Предвид това, при предоставянето на стандартен софтуер, ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.
От друга страна, доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път попада в обхвата на услуги, извършвани по електронен път. Дефиниция на това понятие се съдържа в § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС. „Услуги, извършвани по електронен път“ са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност , както и в Регламент за изпълнение № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги. Именно в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО е посочена доставката и осъвременяване на софтуер.
От запитването е видно, че закупеният софтуер е специализиран и не е предназначен за масова употреба. Същият има качества на приложен програмен продукт, който отчита спецификите в дейността на конкретния потребител, т.е. същият не отговаря на определението „стандартен софтуер“ и не може да бъде класифициран като стока.
Предвид това, че закупеният софтуер не е стандартен по смисъла на ЗДДС ще е налице получена услуга.
На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
От изложената в запитването фактическа обстановка е ясно, че дружеството е установено на територията на България и е получател на услуги с доставчик ДЗЛ от трета страна. Мястото на изпълнение на тази доставка се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Тъй като дружеството е данъчно задължено лице и мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната, предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона възниква задължение за издаване на протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Издаденият протокол следва да намери отражение както в дневника за продажби на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, така и в дневника за покупки съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от същия закон.
Протоколът с реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС следва да намери отражение в дневника за продажби за съответния данъчен период, през който е издаден, както следва:
- колона 14 – Данъчна основа на получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС;
- колона 15 – Начислен ДДС за ВОП и доставки по кол. 14.
По отношение на правото на данъчен кредит за закупения от българското дружество софтуер и отразяването на издадения протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от с.з., следва да имате предвид изразеното становище по първи и втори въпрос от запитването.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)



Статия със свободен достъп