в. Главен счетоводител бр. 1, 1 - 15 януари 2022 г. |
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 93-00-4685 от 15.10.2021 г. Относно: Данъчното третиране съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на доходите от разпореждане с финансови инструменти
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
Във Ваше запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх.№93-00-4585/24.09.2021 г., задавате следните въпроси, тъй като обмисляте да учредите компания в нашата страна:
1. Какво е данъчното третиране съгласно ЗКПО на доходите от разпореждане с финансови инструменти?
2. Кои пазари на ценни книжа извън Европейското икономическо пространство са включени в това данъчно третиране?
3. Това данъчно третиране относимо ли е за опции и други деривати?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
В ЗКПО са регламентирани данъчни преференции по отношение на облагането на финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, с които се цели развитие на последващата търговия с акции (вторичния пазар), като по този начин косвено се насърчава инвестирането в икономиката на страната.
Разпоредбите на чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО въвеждат облекчение за доходи от сделки с финансови инструменти, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансовите инструменти (ЗПФИ).
Съгласно чл. 44 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се елиминират печалбите и загубите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на §1, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на закона.
В тези случаи при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се преобразува както следва:
- Намалява се с печалбата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от ДР, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти. Облекчението по този ред не се прилага за печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“;
- Увеличава се със загубата от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от ДР, определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти.
На основание чл. 196 от ЗКПО не се облагат с данък при източника доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на §1, т. 21 от ДР на закона.
Съгласно дефиницията, дадена в §1, т. 21 от ДР на ЗКПО, в понятието „Разпореждане с финансови инструменти” за целите на чл. 44 и чл. 196 попадат сделките:
а) (в сила от 16.02.2018 г.) с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗПФИ; „права” за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
Дефиницията на понятието „регулиран пазар”, дадена в § 1, т. 70 от ДР на ЗКПО, препраща към понятието „регулиран пазар” по смисъла на чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от ЗПФИ.
Регулиран пазар съгласно чл. 152, ал. 1 и 2 от ЗПФИ е многостранна система, организирана и/или управлявана от пазарен оператор, която среща или съдейства за срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти на множество трети страни чрез системата и в съответствие с нейните недискреционни правила по начин, резултатът от който е сключването на договор във връзка с финансовите инструменти, допуснати до търговия съгласно нейните правила и/или системи, лицензирана и функционираща редовно в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му. Регулиран пазар е и всяка многостранна система, която е лицензирана и функционира в съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС.
б) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
в) (в сила от 01.01.2014 г.) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от национални инвестиционни фондове, допуснати за публично предлагане в страната; за обратно изкупуване се смята и разпределението на парични средства при ликвидация на национални инвестиционни фондове от затворен тип;
г) (в сила от 01.01.2014 г.) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
д) (в сила от 01.01.2021 г.) с акции, извършени на пазар на трета държава, който се счита за еквивалентен на регулиран пазар и за който Европейската комисия е приела решение относно еквивалентността на правната и надзорната уредба на третата държава в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ, L 173/349 от 12 юни 2014 г.).
От цитирания §1, т. 21, б „д” от ДР на ЗКПО е видно, че за прилагането на данъчните режими по чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО е необходимо да се проследяват решенията на Европейската комисия за приемане на даден пазар на трета държава за еквивалентен на правната и надзорната уредба на третата държава в съответствие с Директива 2014/65/ЕС.
Към момента на изготвяне на отговора Европейската комисия е взела пет Решения за еквивалентност, от които три са все още в сила:
1. Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2318 на Комисията от 13 декември 2017 г. относно еквивалентността на правната и надзорна уредба за финансовите пазари в Австралия в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета;
2. Решение изпълнение (ЕС) 2017/2319 на Комисията от 13 декември 2017 г. относно еквивалентността на правната и надзорна уредба на признатите фондови борси в специален административен район Хонг Конг в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета;
3. Решение изпълнение (ЕС) 2017/2320 на Комисията от 13 декември 2017 г. относно еквивалентността на правната и надзорна уредба на Съединените американски щати за националните борси за търговия на ценни книжа и алтернативните системи за търговия в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на съвета.
Тези решения са публикувани в ОВ, L 331/94 от 14 декември 2017 г.
Следователно за целите на чл. 44 и чл. 196 от ЗКПО сделките с акции, извършени на пазара на трета държава, еквивалентен на регулиран пазар, съгласно посочените по-горе решения на Европейската комисия, попадат в обхвата на определението „разпореждане с финансови инструменти”, по смисъла на § 1. т. 21, буква „д“ от ДР на ЗКПО.
В допълнение обръщам внимание и на въведения преходен режим за облекчено данъчно третиране за печалби и доходи, реализирани от търговия на пазар за растеж (§ 77 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона и за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ПЗР на ЗИДЗДДС, ДВ, бр.104 от 2020 г.).
Съгласно §77, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДДС до 31 декември 2025 г. в обхвата на разпореждане с финансови инструменти за целите на чл. 44 и 196 от ЗКПО се включват и сделките с дялове и акции на колективни инвестиционни схеми и на национални инвестиционни фондове, акции, права и държавни ценни книжа, извършени на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ЗПФИ.
Права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решени е за увеличаване на капитала.
В чл. 122, ал. 1 от ЗПФИ понятието „пазар за растеж” е дефинирано като многостранна система за търговия, за която е изпълнено условието не по-малко от 50 на сто от емитентите, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия на тази МСТ, да са малки и средни предприятия, определени съгласно чл. 77 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565, и която разполага с ефективни системи, правила и процедури, осигуряващи изпълнение на изискванията по този закон, включително на Делегиран регламент (ЕС) 2017/565.
Съгласно §77, ал. 2 от приетия преходен режим за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г. с данък при източника по чл. 195, ал. 6 от ЗКПО няма да се облагат:
1. доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице, държавата и общините и допуснати до търговия на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ЗПФИ в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице - емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на пазар за растеж по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ЗПФИ в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и отговарят на условията на чл. 195, ал. 6, т. 2, букви „а“ и „б“ от ЗКПО.
Основната цел на пазара за растеж е да осигури на малкия и среден бизнес възможност за набиране на капитал при по-облекчени условия в сравнение с регулирания пазар, като в същото време му предостави сходни предимства с тези на публичните компании.
Зам. изпълнителен директор на НАП: (Георги Димов)