РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ ЕП-33-00-309 от 21.09.2022 г. Относно: Осигуряване на общинските съветници

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   На Ваше запитване, постъпило в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), препратено от Националния осигурителен институт, и заведено с вх. №…………….г., отговарям следното:
ЦУ на НАП е изразила становище, относно задължителното осигуряване на общинските съветници и председателите на общинските съвети, до Изпълнителния директор на Национално сдружение на общините в Република България с изх. № ЕП-63-00-1 #1 от 2.3.2020 г.
В писмото задавате следния въпрос:
Как следва да се осигуряват общинските съветници – само за времето на участие в постоянни комисии и сесии или за цял месец, имайки предвид 4 решения на Върховния административен съд - №3792 от 24.03.2021 г., №5246 от23.04.2018 г., №1643 от 16.02.2015 г. и №7003 от 11.06.2015 г.?
В рамките на компетенциите на НАП изразявам следното становище по направеното запитване:
Упражняването на съответната трудова дейност е основополагащо за възникване на основанието за държавно обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), където е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на „осигурено лице” за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:
- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;
- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение /доход/;
- наличие на правна норма.
С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, каквито са общинските съветници, са задължително осигурени са всички рискове по КСО (чл. 4, ал. 1, т. 8 от кодекса).
Осигурителният доход за лицата, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Следва да се отбележи, че на основание т. 4 от забележките към таблиците на Приложение № 1 и Приложение 1А към чл. 9, т. 1 и т. 2 от ЗБДОО за 2022 г. минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилагат за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, т.е. определянето на възнаграждението на общинските съветници е от компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет. В ал. 2 е указано, че общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
1. брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;
2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души.
Следва да се има предвид и разпоредбата на ал. 8, съгласно която общинските съветници могат да получават и възнаграждение за участието си в специализирани органи на общинския съвет.
Считам за необходимо да се посочи, че разпоредбата на член 34 от закона е променяна през годините, което съответно дава отражение и в начина на осигуряване на тези лица, както следва:
за периода от 03.08.1999 г. до 26.10.2003 г. общинският съветник не получава възнаграждение за дейността си като съветник;
от 27.10.2003 г. до 19.02.2009 г. общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии;
от 20.2.2009 г. до 31.1.2013 г. за изпълнение на задълженията си общинският съветник получава възнаграждение, чийто размер се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците;
От 01.02.2013 г. отново на общинския съветник следва да се изплаща възнаграждение за участието му в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници.
Общото във визираните решения на различните състави на ВАС е, че общинският съветник следва да се счита за осигурено лице за целия месец, независимо от броя на заседанията на колективния орган и комисии, в които е участвал, без обаче мандатът му да е бил прекратен или по друга причина е загубил статута си на общински съветник.
Считам, че това е в противоречие с чл. 10 от КСО, където трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на основание за осигуряване, и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Както е посочено по-горе, за да бъде едно лице осигурено по смисъла на КСО следва да са налице едновременно трите условия – положен труд, внесени или дължими осигурителни вноски върху съответстващото възнаграждение и правната норма. Тези условия се разглеждат кумулативно и взаимосвързано.
За общинските съветници правната норма е чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.
Осигурителни вноски за тях се дължат върху полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, или неначислено възнаграждение (чл. 6, ал. 3 и чл. 1, ал. 6 от НЕВДВПОВ). Неначислено е възнаграждението, което е определено по съответния ред, в случая - с решение на Общинския съвет, но не е отразено по съответния начин в счетоводството на задълженото лице, съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) .Следователно, цитираните разпоредби не намират приложение по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения когато възнагражденията не са договорени или определени по съответния ред.
В конкретния случай, общинските съветници получават възнаграждения само за участие в заседания и комисии, и осигурителни вноски се дължат само върху тях. За останалите дни от месеца няма определено възнаграждение по съответния ред, поради което осигурителни вноски не се дължат, независимо, че може да упражняват трудова дейност.
В специалния закон (ЗМСМА) законодателят изрично е посочил случаите, в които въз основа на упражнената трудова дейност на общинските съветници им се полага възнаграждение, а именно за участието си в заседанията на общинския съвет, на неговите комисии и в специализираните органи на общинския съвет.`
От прегледа на постановените решения на ВАС, свързани с прилагане на разпоредбата на чл. 34 от ЗМСМА, отнасящи се за периода от 27.10.2003 г. до 19.2.2009 г., в който общинският съветник е получавал възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, не се установява различие в тълкуването и прилагането на законовите разпоредби от НАП и НОИ. В решенията си съдът застъпва становище, че в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗМСМА изрично е посочено, че възнаграждението, което получават общинските съветници, е за участието им в заседанията на Общинския съвет и на неговите комисии, а размерът на възнаграждението се определя с решение на Общинския съвет. Тази дейност, осъществявана от общинския съветник, по същество представлява трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без да е свързана с постигането на краен резултат. Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА не следва да се тълкува разширително.
(Решение №5617 от 17.6.2005 г. по адм. дело №1734/2005 г., Решение № 11095 от 29.09.2009 г. по адм. д. № 7030/2009 г.; Решение № 13146 от 02.12.2008 г. по адм. д. № 6413/2008 г.; Решение № 5460 от 27.04.2010 г. по адм. д. № 1892/2010 г., Решение № 52 от 04.01.2005 г. по адм. д. № 9077/2004 г.)
Видно от гореизложеното, за периодите, в които разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗМСМА постановява общинският съветник да получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, практиката на ВАС е разнородна.
Предвид разпоредбите на чл. 34 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, в който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО, т.е. за времето, през което са упражнявали трудова дейност, за която е дължимо съответното възнаграждение.
Месечният осигурителен доход на общинските съветници се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Ако възнаграждението им за месеца е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, определено пропорционално на отработените дни, вноска се дължи и внася върху доход, пропорционален на минималната работна залата. Когато възнаграждението е по-голямо от минималната работна заплата за страната, определено пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО, вноската се дължи и внася върху възнаграждението.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Георги Арнаудов)