РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-1392 от 16.11.2022 г. ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурително законодателство във връзка с изплатено обезщетение по чл. 200, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Според изложеното в запитването, в Районен съд е постъпило заявление от работещо в съда лице за изплащане на обезщетение по чл. 200, ал. 3 от КТ за пропуснати ползи. Същото е било в отпуск поради временна неработоспособност вследствие на трудова злополука, случила се по време на обичайния му път от дома до работното му място. Обезщетението, което лицето иска да му бъде изплатено, е за пропуснати ползи, които представляват разлика между трудовото възнаграждение, което то би получило, ако е било на работа и изплатените обезщетения (обезщетение за временна неработоспособност и застрахователно обезщетение).
Допълнено е още, че в чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ като необлагаеми са посочени обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи, а съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 от закона в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията по чл. 200 от КТ.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да бъде удържан данък върху дохода при изплащане на обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ при положение, че е за пропуснати ползи?
2. Дължими ли са осигурителни вноски върху обезщетението за пропуснати ползи?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 52/2022 г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 62/2022 г.) и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, обн. ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 16/2021 г.) е изразено следното становище:
С разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ е предвидена имуществена отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. А съгласно ал. 2 работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ регламентира, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите (чл. 200, ал. 4 от КТ).
Тъй като от запитването не става ясно в какви правоотношения (трудови или служебни) е лицето, на което ще се изплаща обезщетението, то следва да се има предвид разпоредбата на чл. 229 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), която регламентира, че за неуредените в раздел V „Права и задължения“ въпроси се прилага Кодексът на труда.
По приложение на данъчното законодателство:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Необлагаемите доходи са посочени в чл. 13 от ЗДДФЛ, където в ал. 1, т. 13 като необлагаеми са посочени обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.
От друга страна, когато се касае за доход по трудови правоотношения, разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че облагаемият доход е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
Съгласно § 1, т. 26, б. „в“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, трудови правоотношения за целите на данъчното облагане са и правоотношенията с членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители по Закона за съдебната власт, включително с кандидатите за младши съдии и младши прокурори във връзка с получаването на възнаграждение за периода на обучението им, както и правоотношенията по Закона за Конституционен съд.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията по чл. 200, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 222, ал. 2 и 3 и чл. 226, ал. 3 от КТ, обезщетенията по чл. 227, 229, 232 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 67, ал. 2 и 3, чл. 121 и чл.124 от Закона за Националната служба за охрана, по чл. 234, ал. 1 - 7 и чл. 236 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 74, ал. 4 и чл. 117 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по чл. 225, чл. 277, ал. 3 и чл. 354 от Закона за съдебната власт и обезщетенията по чл. 78, чл. 81б, ал. 4, чл. 82, ал. 5, чл. 85, ал. 5, чл.104, ал. 3 и 4 и чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител.
Видно от цитираната разпоредба е, че в обхвата на необлагаемите доходи попадат всички обезщетения, посочени в чл. 200 от КТ, включително и по ал. 3 за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза.
Във връзка с изложеното може да се обобщи, че обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ не се включва в облагаемия доход и не подлежи на облагане съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ.
По приложение на осигурителното законодателство:
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Разпоредбите на КСО, касаещи осигурителния доход, са доразвити в НЕВД.
Осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината (чл. 3, ал. 1 от НЕВД).
В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от НЕВД са посочени доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В т. 7 на чл. 1, ал. 8 от наредбата са изброени изчерпателно обезщетенията от глава десета, раздел III от КТ, върху които не се дължат осигурителни вноски, а именно обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда, § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 95 от 2003 г.) и § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КТ).
Видно от цитираната разпоредба става ясно, че върху обезщетението по чл. 200, ал.3 от КТ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Велико Търново: (п) (не се чете)