РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 94-00-186 от 05.10.2022 г. ОТНОСНО: Задължително осигуряване на съдружник и управител в ООД, който е самоосигуряващо се лице - едноличен собственик на ЕООД

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……. постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-186/05.10.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Собственик сте на ЕООД, в което се осигурявате като самоосигуряващо се лице върху минимален осигурителен доход в размер на 710,00 лв. Възнамерявате да учредите ново дружество ООД. Другият съдружник също е самоосигуряващо се лице – собственик на ЕООД.
Поставяте въпросите:
1. Следва ли в качеството Ви на съдружник в новоучреденото ООД да се осигурявате и в него като самоосигуряващо се лице?
2. Произтича ли задължение за управителя да е на договор за управление и контрол или може никой да не се осигурява в ООД, а само да декларирате, че сте самоосигуряващи се лица в собствените ЕООД?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото към момента законодателство изразявам следното становище:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. В КСО тези две различни дейности са изведени като самостоятелни основания за задължителното осигуряване на лицата за държавното обществено осигуряване - чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Управлението на дружеството с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е регламентирано в чл. 135 – 147 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Следователно, при сключване на този вид договор би следвало да се определи и възнаграждението на управителя, което да се дължи от дружеството всеки месец и което да не зависи от финансовите резултати на управляваното предприятие.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). Осигурителните вноски за лицата по се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за календарната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Ако упражнявате трудова дейност като управител на търговско/и дружество/а и за тази дейност Ви е определено по основание и размер възнаграждение, следва да се осигурявате по описания ред.
Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Когато собственикът на ЕООД и/или съдружникът в ООД получава доходи за положен личен труд, същите се включват при определяне на окончателен размер на осигурителния му доход, съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО. В практиката е прието, че самоосигуряващите се съдружници/собственици упражняват трудова дейност, само когато дружеството, в което имат дялово участие, развива стопанска дейност.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Следователно, при започване на всяка трудова дейност, в случая собственик и съдружник на две търговски дружества (ЕООД и ООД), Вие следва да декларирате това обстоятелство.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
От цитираната разпоредба следва, че ако извършвате дейности като самоосигуряващо се лице на няколко основания по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – собственик на ЕООД и съдружник в ООД, Вие следва да внасяте авансово осигурителни вноски само на едното основание (само чрез ЕООД или ООД) по Ваш избор. Промяната на основанието или идентификационния код, по който желаете да се осигурявате се извършва като започнете да подавате декларация образец № 1, приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.) с попълнен ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) на съответното дружество.
Предвид гореизложеното, собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД), в зависимост от извършваната от тях трудова дейност (като управители или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление), са задължително осигурени за ДОО на едното, на другото или едновременно на двете основания.
В заключение, следва да имате предвид, че на основание чл. 102, ал. 1 от ДОПК подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис (КЕП).
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)