в. Главен счетоводител бр. 9, 1 - 15 май 2024 г. |
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ М-94-М-1423#1 от 16.01.2024 г. ОТНОСНО: Запитване, касаещо данъчното третиране на доходи, начислени в полза на чуждестранно физическо лице съгласно българското вътрешно законодателство и Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Израел
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № М-94-М-1423 от 22.11.2023 г., в което сте представили следния казус:
Българско юридическо лице е изплатило договорна лихва за периода 2016 - 2022 г., във връзка с предоставен заем, на своя едноличен собственик - физическо лице, местно на Израел. За изплатените лихви е бил удържан данък при източника в България, съобразно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Според предоставената информация цитираните доходи са били обложени и в Израел, където данъкът се плаща при тяхното начисляване. Посочено е още, че предстои и други български юридически лица, на които физическото лице, местно на Израел, е едноличен собственик и е предоставило заемни средства, да му изплатят лихви.
Във връзка с представения от Вас казус отправяте следните въпроси:
1. Има ли основание да се претендира пред НАП за възстановяване на удържания данък в България, след като той е бил заплатен вече в Израел?
2. За предстоящи плащания на лихви от другите дружества трябва ли да се удържа в България данък при източника, при положение, че е платен вече данък върху същия доход в Израел на база на тяхното вътрешно законодателство?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна база, изразявам следното становище по така поставените въпроси:
Съгласно разпоредбата на чл. 37 от ЗДДФЛ доходите от източник в страната, начислени/изплатени на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната, подлежат на облагане с данък, който е окончателен. Сред посочените доходи попадат и тези от лихви, които са визирани в т. 3 на ал. 1 от цитираната норма. В чл. 75 от ЗДДФЛ обаче е предвидено, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между България и Израел има действаща СИДДО, ратифицирана със закон, приет от 39-ото Народно събрание на 12 септември 2001 г., в сила от 31 декември 2002 г. Спогодбата представлява международен договор, който преразпределя данъчнооблагателните правомощия между двете договарящи държави и може да предостави облекчения при облагането на конкретни видове доходи.
Доходите от лихви попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 11 от горепосочената СИДДО между България и Израел. По смисъла на ал. 1 от посочената разпоредба се предвижда лихвите да се облагат в държавата, на която получателят на доходите е местно лице. От друга страна обаче, ал. 2 на чл. 11 от СИДДО с Израел запазва право на данъчно облагане на държавата, в която се намира източникът на доходите, като в зависимост от случая редуцира приложимата данъчна ставка. От тук следва, че след като платец на доходите от лихви е/са българско/и юридическо/и лице/а, а получателят не е банка или друга финансова институция, България има право да обложи тези доходи съгласно вътрешното си законодателство. В конкретния казус, тъй като получателят на дохода е физическо лице, е приложима б. „б“ на ал. 2 от чл. 11, която предвижда данъчна ставка в размер на 10%. Тъй като съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ ставката на данъка върху доходите от лихви също е 10 %, в конкретния случай СИДДО с Израел не предвижда данъчни облекчения за доходите от лихви, реализирани от местното лице на Израел, които да бъдат предоставени в България.
В резултат на изложеното, по отношение на Вашите въпроси, следва да се посочи, че не е налице валидно правно основание, на което бихте могли да предявите претенция за възстановяване на платения в България данък и по отношение на бъдещите плащания за лихва също е необходимо да се удържи данък при източника. Фактът, че израелското физическо лице, е обложено или подлежи на облагане в Израел за доходите от лихви не ограничава България да обложи същите доходи съгласно разпоредбите на чл. 11 от Спогодбата. Принципът е следният – България облага с данък при източника, а Израел предоставя метод за избягване на двойното данъчно облагане. В този случай физическото лице може да ползва в своята държава данъчен кредит за платения в България данък на основание чл. 22, ал. 3 от СИДДО между двете държави.