Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Данъчните промени Настолник на счетоводителя Трудово право
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Данъчните промени Настолник на счетоводителя Трудово право
начало > в. Главен счетоводител > 2024 > бр. 9, 1 - 15 май 2024 г. > № М-94-М-1423#1 от 16.01.2024 г. ОТ...
в. Главен счетоводител
бр. 9, 1 - 15 май 2024 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ М-94-М-1423#1 от 16.01.2024 г. ОТНОСНО: Запитване, касаещо данъчното третиране на доходи, начислени в полза на чуждестранно физическо лице съгласно българското вътрешно законодателство и Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Израел

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В ЦУ на НАП е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № М-94-М-1423 от 22.11.2023 г., в което сте представили следния казус:
Българско юридическо лице е изплатило договорна лихва за периода 2016 - 2022 г., във връзка с предоставен заем, на своя едноличен собственик - физическо лице, местно на Израел. За изплатените лихви е бил удържан данък при източника в България, съобразно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Според предоставената информация цитираните доходи са били обложени и в Израел, където данъкът се плаща при тяхното начисляване. Посочено е още, че предстои и други български юридически лица, на които физическото лице, местно на Израел, е едноличен собственик и е предоставило заемни средства, да му изплатят лихви.
Във връзка с представения от Вас казус отправяте следните въпроси:
1. Има ли основание да се претендира пред НАП за възстановяване на удържания данък в България, след като той е бил заплатен вече в Израел?
2. За предстоящи плащания на лихви от другите дружества трябва ли да се удържа в България данък при източника, при положение, че е платен вече данък върху същия доход в Израел на база на тяхното вътрешно законодателство?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна база, изразявам следното становище по така поставените въпроси:
Съгласно разпоредбата на чл. 37 от ЗДДФЛ доходите от източник в страната, начислени/изплатени на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната, подлежат на облагане с данък, който е окончателен. Сред посочените доходи попадат и тези от лихви, които са визирани в т. 3 на ал. 1 от цитираната норма. В чл. 75 от ЗДДФЛ обаче е предвидено, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между България и Израел има действаща СИДДО, ратифицирана със закон, приет от 39-ото Народно събрание на 12 септември 2001 г., в сила от 31 декември 2002 г. Спогодбата представлява международен договор, който преразпределя данъчнооблагателните правомощия между двете договарящи държави и може да предостави облекчения при облагането на конкретни видове доходи.
Доходите от лихви попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 11 от горепосочената СИДДО между България и Израел. По смисъла на ал. 1 от посочената разпоредба се предвижда лихвите да се облагат в държавата, на която получателят на доходите е местно лице. От друга страна обаче, ал. 2 на чл. 11 от СИДДО с Израел запазва право на данъчно облагане на държавата, в която се намира източникът на доходите, като в зависимост от случая редуцира приложимата данъчна ставка. От тук следва, че след като платец на доходите от лихви е/са българско/и юридическо/и лице/а, а получателят не е банка или друга финансова институция, България има право да обложи тези доходи съгласно вътрешното си законодателство. В конкретния казус, тъй като получателят на дохода е физическо лице, е приложима б. „б“ на ал. 2 от чл. 11, която предвижда данъчна ставка в размер на 10%. Тъй като съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ ставката на данъка върху доходите от лихви също е 10 %, в конкретния случай СИДДО с Израел не предвижда данъчни облекчения за доходите от лихви, реализирани от местното лице на Израел, които да бъдат предоставени в България.
В резултат на изложеното, по отношение на Вашите въпроси, следва да се посочи, че не е налице валидно правно основание, на което бихте могли да предявите претенция за възстановяване на платения в България данък и по отношение на бъдещите плащания за лихва също е необходимо да се удържи данък при източника. Фактът, че израелското физическо лице, е обложено или подлежи на облагане в Израел за доходите от лихви не ограничава България да обложи същите доходи съгласно разпоредбите на чл. 11 от Спогодбата. Принципът е следният – България облага с данък при източника, а Израел предоставя метод за избягване на двойното данъчно облагане. В този случай физическото лице може да ползва в своята държава данъчен кредит за платения в България данък на основание чл. 22, ал. 3 от СИДДО между двете държави.



Статия със свободен достъп