Данъчен кредит при ВОП в държава членка по идентификация

Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант

   Въпрос: Регистрирано по ЗДДС българско ООД закупува стока от регистрирана по ДДС гръцка фирма и я препродава на установена на територията на Белгия фондация, която не е регистрирана за целите на облагането с ДДС. Във фактурата, издадена от гръцката фирма, не е начислен данък и е посочен идентификационният номер на дружеството. Какъв е режимът за данъчно третиране по ЗДДС на доставката, предназначена за белгийската фондация; налице ли е при тези обстоятелства тристранна операция или не; следва ли дружеството да си самоначисли данък за придобитата от гръцката фирма стока и необходимо ли е да разполага с някакви доказателства, за да има право да ползва данъчен кредит за него; и въобще какви са правата и задълженията на дружеството по ДДС в случая?

   Отговор: При посочените обстоятелства дружеството извършва транзитна продажба на стока на територията на ЕС, при която стоката се транспортира директно до територията на държава членка, различна от тази на държавата членка, откъдето е издаден идентификационният номер, под който е извършено придобиването й (т.нар. “държава членка по идентификация”). При такива продажби възникват обстоятелства, които често излизат извън “чистите” хипотези на изрично регламентираните нормативни постановки относно реда за облагане на доставките при вътреобщностната търговия (ВОТ). За да се определи законосъобразният ред за квалифициране и облагане на доставките в такива случаи, е необходима по-детайлна информация относно точните обстоятелства, при които е извършена транзитната операция. Тази информация е свързана основно с данни относно хронологичния порядък, при който се прехвърля правото за разпореждане с търгуваната стока от доставчика на единия и след това от него на другия купувач. В тази връзка дори е възможно при определени обстоятелства доставката на гръцката фирма да не се приеме за ВОД, а за доставка с местоизпълнение на територията на Гърция, за която тя следва да начисли на дружеството данък по гръцката данъчна ставка. Това би било законосъобразно например, ако между гръцката фирма и дружеството е договорена доставка “франко склада”, а между него и фондацията - “франко превозвача”. В такъв случай местоизпълнението и на двете доставки ще е на територията на Гърция и гръцката фирма следва да начисли на дружеството данък, независимо че то притежава идентификационен номер, издаден от друга държава членка. В такъв случай, извършвайки доставка на стока с местоизпълнение на гръцка територия (съгласно член от гръцкото законодателство по ДДС, съответстващо на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС), дружеството ще формира облагаем оборот за задължителната си регистрация в Гърция. Допълнително усложнение във връзка с квалификацията и данъчните задължения на дружеството в Гърция и у нас (а евентуално и в Белгия) възникват поради това, че получател на неговата доставка е ДНЮЛ, което не е регистрирано за целите на облагането в държавата членка, където завършва превозът на стоката. В резултат на това то извършва дистанционна продажба по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС. Това поражда много неизвестни и очертава наличието на недостатъчно ясно регламентирани нормативни постановки.
Първо - това означава, че в зависимост от стойността на стоката, която се доставя на фондацията, спрямо стойността на данъчният праг, определен от Белгия като праг за регистрация при дистанционни продажби (35 000 евро), за него може да възникне задължение за регистрация там.
Второ - пак във връзка със стойността на доставяната стока (ако тя е 5580 или повече евро) е възможно да възникне задължение за регистрация за ВОП на фондацията.
Трето - условията, при които дадена продажба се квалифицира като “дистанционна” по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, не свързват държавата членка, от територията на която се изпраща стоката, с държавата членка, където е регистриран доставчикът. Това поражда известна неяснота относно законосъобразното облагане на дистанционните продажби, извършени от данъчно задължено лице, регистрирано в една държава членка, извършващо дистанционна продажба с изпращането на стока от територията на друга държава членка. Данъчната ставка на коя държава членка е приложима, в случай че стойността на стоката е под стойността за задължителна регистрация на фондацията, определена в тази друга държава членка.
В запитването не е дадена информация, която дава възможност да се определи еднозначно как точно следва да се квалифицират доставките, което възникват в случая, и дали доставката на гръцката фирма към дружеството е ВОД или не. При посочените данни може да се каже еднозначно само, че при него не е налице тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС.
Поради това в отговора си приемаме като условие, че дружеството е участвало в операцията с българския си данъчен идентификационен номер, при коeтo доставката на гръцката фирма към него е ВОД, а придобиването й от дружеството е ВОП, квалифицирано като такова по реда на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС.
Както е известно, когато данъчно задълженото лице е придобило вътреобщностна стока под българския си данъчен идентификационен номер, по силата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС местоизпълнението на неговото ВОП е на територията на страната, независимо че не си е самоначислил ДДС за придобиването й, освен ако разполага с доказателства, че доставката на стоката е обложена в държавата членка, където е завършил нейният превоз. В такива случаи съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС за целта като доказателство може да послужи единствено документ, издаден от белгийската данъчна администрация, който удостоверява, че доставената стока е обложена в Белгия.
В случая дружеството би могло да разполага с такова доказателство само ако стойността на вътреобщностните придобивания на фондацията за календарната година е в размер, който поражда за нея задължение за специалната регистрация за ВОП (съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗДДС у нас например тази стойност е 20 000 лв., но за отделните държави членки тази стойност е различна).
Следователно при липсата на документ, издаден от белгийските власти, че стоката е обложена в Белгия, за дружеството възниква задължение да начисли данък за придобиването си с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.
По правило местоизпълнението на неговата доставка за фондацията е извън територията на страната, поради което не подлежи на облагане с наш ДДС. В тази връзка обаче остава открит въпросът относно документирането и отчитането на тази доставка като дистанционна продажба, извършена от територията на друга държава членка при условията на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС.
Според нас при тези обстоятелства дружеството не би следвало да има право да ползва данъчен кредит за придобиването си, независимо че по силата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС формално има такова основание. В съответствие с разпоредбата на този член доставките с местоизпълнение извън територията на страната, извършени от регистрирани по закона данъчно задължени лица, които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната, дават право на лицата да ползват данъчен кредит. Следователно при посочените обстоятелства за дружеството възниква основание да ползва данъчен кредит за данъка, начислен от него за ВОП.
Неслучайно обаче квалифицирахме това основание като “формално”, тъй като в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) се приема (виж Решение на съда по съединени дела С-536/08 и С-593/08 от 22.04.2010 г.), че ВОП, при които не се гарантира, че данъкът за стоката ще бъде начислен в държавата членка, където тя пристига, данъчно задължените лица не могат да се ползват от общия режим за приспадането му, предвиден в Директива 2006/112/ЕО.
Следователно, ако белгийската фондация няма да е задължена да начисли ДДС за придобиването на стоката, българското дружество ще си начисли данък за придобиването й, но данъчната администрация вероятно няма да му признае правото да го приспада или възстановява, тъй като в случая то няма да притежава доказателствата, които изисква разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС във връзка с чл. 62, ал. 4 от ЗДДС.