начало > в. Седмичен законник > 2014 > бр. 30, 1 - 7 септември 2014 г. > Данъчно третиране на услуга
в. Седмичен законник
бр. 30, 1 - 7 септември 2014 г.

Данъчно третиране на услуга

Отговаря Ивайло КОНДАРЕВ - данъчен консултант

   Купуваме от полска фирма предаватели, които слагаме на защитени видове птици, т.е. птиците летят свободно, а предавателите изпращат координатите на 
полетите им под формата SMS съобщения до сървър на тази полска фирма. От своя страна полската фирма ни препраща тези данни (след някаква обработка) по електронен път, за което плащаме годишна такса за GSM абонамент, а предавателите ги плащаме отделно и еднократно - като стока.
Трябва ли като получатели на услугата да начисляваме ДДС съгласно чл. 82 от ЗДДС?

   От въпроса не става съвсем ясно едно съществено в случая обстоятелство, а именно какъв е статутът на лицето, от чието име се поставя въпросът, т.е. статутът на получателя на интересуващата ни услуга. Не е съвсем ясно и в какво качество лицето получава услугата - за стопанска дейност или за лични нужди, макар естеството й да е такова, че да навежда на мисълта за получател, който е организация с идеална (а не с търговска) цел. Това са все обстоятелства, от които зависи къде е мястото на изпълнение на въпросната услуга, т.е. на територията на коя държава членка трябва да се осъществи нейното облагане - България или Полша, съответно дали лице - платец на данъка, ще се яви доставчикът или получателят на услугата.

   На основание чл. 21, ал. 1 - 3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (или постоянният му обект, за който е предназначена услугата). Ако обаче получателят използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност (или постоянният му обект, от който се предоставят услугите). Същата е ситуацията и при получател, явяващ се данъчно незадължено лице.

   Тези правила на нашия закон са в съответствие с чл. 43, 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО (Директивата за ДДС). Идеята, на която се основават първите две разпоредби, се вижда от т. 4 на въведението към Директива 2008/8/ЕО от 12 февруари 2008 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение мястото на доставка на услуги. В него се посочва, че за доставката на услуги в полза на данъчно задължени лица общото правило относно мястото на доставка на услуги следва да се основава на мястото, където е установен получателят, а не в това на установяване на доставчика. За целите на правилата за определяне на мястото на доставка на услуги и за намаляването на тежестите върху стопанската дейност данъчно задължените лица, които имат и необлагаеми дейности, следва да се третират като данъчно задължени за всички предоставени им услуги. По подобен начин данъчно незадължените юридически лица, които са идентифицирани за целите на ДДС, следва да се разглеждат като данъчно задължени лица. В съответствие с обичайните правила тези разпоредби обаче не следва да обхващат доставката на услуги, получени от данъчно задължено лице за негово лично ползване или за ползване от негови служители.
При отговора на въпроса е нужно да се има предвид и записаното в чл. 19 от Регламент № 282/2011 от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС относно качеството на получателя на услугата. Според регламента за целите на прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите, установени в чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО, данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчно задължено лице, което получава услуги изключително за лично ползване, включително за нуждите на своя персонал, се счита за данъчно незадължено лице.

   Освен ако не разполага с информация за противното, например относно естеството на предоставените услуги, доставчикът може да счита, че услугите са предназначени за целите на стопанската дейност на получателя, когато за съответната доставка той му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Когато една-единствена услуга е предназначена както за лично ползване, включително за нуждите на персонала на получателя, така и за целите на стопанската дейност, предоставянето на тази услуга попада изключително в обхвата на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО (съответно на чл. 21, ал. 2 от нашия ЗДДС), ако не съществува никаква практика на злоупотреба.
С оглед на казаното по-горе, ако получателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, което има регистрация по този закон и получава услугата в качеството си на данъчно задължено лице (а не за лични нужди), ще е необходимо (само)начисляване на ДДС съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Така е, защото ще са изпълнени всички условия на посочената разпоредба - данъчно задължено лице получава услуга, която е с място на изпълнение на територията на България (по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС), същата е облагаема, а доставчикът, който също е данъчно задължено лице, е установен извън нашата страна.
В случай че всички тези условия са изпълнени, но получателят няма ДДС номер, ще се наложи неговата регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. След което той отново ще дължи данък за услугата.

   При положение че получателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, което има регистрация по този закон и получава услугата както за целите на стопанската си дейност, така и за лични нужди, мястото на изпълнение на услугата ще е в България и за нея отново получателят ще трябва да начислява ДДС.
Във всички тези ситуации доставката ще остане извън териториалния обхват на полския данъчен закон и затова във фактурата на полската фирма не трябва да има начислен полски ДДС. Българският получател ще следва да му предостави своя ДДС идентификационен номер.
В случай че получателят е данъчно незадължено лице (както предполагам) или е данъчно задължено лице, което обаче получава услугата единствено за лични нужди, мястото на изпълнение ще е в Полша, където е установен доставчикът. Тогава той ще трябва да начисли данък съобразно действащото в тази държава членка данъчно законодателство. От своя страна българският получател на услугата няма да е задължен да (само)начислява данък съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. В такава ситуация той не трябва да предоставя своя български ДДС номер на полската фирма (дори и да разполага с такъв), за да не създава у същата необосновани очаквания, че получава услугата в качеството на данъчно задължено лице, което (вместо доставчика) ще начислява данък за доставката.



Статия със свободен достъп