Протокол по чл. 117 от ЗДДС при доставка на услуги

Отговаря Ивайло КОНДАРЕВ - данъчен консултант

   Фирмата има лиценз за международен транспорт. При извършването на транспортна услуга България - Грузия или България - Азербайджан по чл. 30 от ЗДДС на друга българска фирма плаща застраховки, разрешителни за извънгабаритни товари, смяна на гуми, спедиции в трети страни като Азербайджан, Турция, Грузия. 
Нужно ли е съставянето на протокол по чл. 117 от ЗДДС от наша страна за получените услуги - ремонти, спедиции и за платените застраховки в трети страни, и ако е необходимо - с каква ставка на ДДС трябва да бъде той?
Също така дружеството има сключен договор за извършване на транспортни услуги в рамките на ЕС с немска фирма. Получаваме фактура с текст “изминати празни километри”, на която пише “необлагаема вътреобщностна доставка” и без начислен ДДС. Немската фирма е регистрирана по ЗДДС. Необходимо ли е съставянето на протокол по чл. 117 от ЗДДС за това?

   По отношение на доставките на услуги (без тези по чл. 161 и 163а от ЗДДС) обърнато данъчно задължение е налице и ДДС трябва да бъде начислен с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС от получателя, когато едновременно са изпълнени условията на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, а именно:
- доставчикът да е данъчно задължено лице, действащо в това си качество. Това изискване произтича от общия принцип на данъка, че в обхвата на ДДС (и в общия случай облагаеми) са само доставките, с които се осъществява независима икономическа дейност;
- доставчикът да е установен извън България (независимо дали в държава членка или в трета страна) - да няма седалище или постоянен обект на територията на нашата страна. Не се смята за установено на територията на България чуждестранно лице, което има обект на нашата територия, който не взема участие в извършването на доставката (§ 1, т. 11, изр. второ от ДР на ЗДДС);
- доставката на услуга да е с място на изпълнение на територията на България съгласно действащия у нас ЗДДС. В противен случай тя не би била облагаема с български косвен данък, включително и от получателя на доставката;
- доставката да е облагаема с ДДС. Което означава, че тя не трябва да е сред изрично определените като освободени по глава четвърта от ЗДДС. Доставката може да бъде облагаема и с нулева ставка; тогава за нея има обърнато данъчно задължение, но данъкът е в размер на нула лева, тъй като приложимата ставка е нула на сто;
- получателят на услугата да е данъчно задължено (и регистрирано по българския ЗДДС) лице.
Същевременно според чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС протокол по чл. 117 от закона се издава и в случаите на доставка с място на изпълнение на територията на България, облагаема с нулева ставка на данъка, както и за доставка с място на изпълнение на територията на страната ни, за която данък не следва да се начислява. Тази разпоредба от правилника не намира опора в закона, особено що се отнася до частта й за доставките, по които не следва да се начислява данък, но все пак е факт и е препоръчително лицата да се съобразяват с нея.
С оглед на казаното за получените ремонтни услуги на територията на трети страни е нужно българското транспортно дружество да издава протоколи по чл. 117, ал. 2 от закона. Така е, защото мястото на изпълнение на тези услуги е в България по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, макар и физически те да са извършени на територията на трета страна. Изпълнени ще са и останалите изисквания на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, които посочихме по-горе.

   Приложимата ставка за тези услуги е 20 на сто.
Казаното важи и за получените спедиторски услуги. За тях също е необходимо самоначисляване на ДДС с протокол по чл. 117 от закона на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. С тази разлика, че тук ще е приложима нулева ставка на данъка по силата на чл. 23, ал. 3, т. 1 или 4 от ППЗДДС. Нужно ще е и българският превозвач да разполага с относимите документи по глава четвърта от правилника, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка (чл. 38б, ал. 1 от ППЗДДС). В случая това следва да са документите по чл. 23, ал. 1 от правилника.
Ако българският превозвач е получател на застрахователна услуга, оказвана от застраховател, установен извън територията на България, мястото на услугата ще е на наша територия. За такава получена доставка според чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС също е необходимо съставянето на протокол по чл. 117 от закона. Тъй като услугата е освободена съгласно чл. 47, т. 1 от ЗДДС, в протокола няма да фигурира начислен данък, а основание за неначисляването ще е именно посочената законова разпоредба.

   Що се отнася до получената фактура с текст “изминати празни километри”, издадена от германско данъчно задължено лице, ясно е, че такава самостоятелна доставка не би могло да има. Най-вероятно уговорката е, че българският клиент ще плати и разхода за гориво на превозното средство преди и/или след натоварването/разтоварването му. Така че тук третирането ще е като на основната услуга, във връзка с която и като част от чиято цена (данъчна основа) се явяват фактурираните километри без товар. Ако става въпрос за транспортна услуга от една до друга държава членка, която немската фирма оказва на българската, ще е нужно самоначисляване на ДДС с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Основанието за начисляване ще е чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, а приложимата ставка - 20 на сто.
В случай че самата транспортна услуга вече е била фактурирана и за нея е издаден протокол за самоначисляване на ДДС, във връзка с фактурата за “празните километри” ще се състави протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС.