сп. Български законник бр. 3, Март 2015 г. |
Третиране по ЗДДС на публикувани обяви в интернет сайт
Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с.
Въпрос: Фирма, която предоставя платено публикуване на обяви в нейния сайт, отчита продажбите, като издава фактури и отчет към населението (когато такива не са заявени) след фактическото плащане на кредитите. В сайта не е направено изрично разделение на типа клиенти, т.е. физическо или юридическо лице, но има изрична опция – „желаете ли да получите фактура?: ДА/НЕ”. В случай че клиентът избере да получи фактура, се изисква попълването на данни за издаването й – име, адрес, МОЛ, ЕИК, ДДС номер.
Проблемите, които възникват в процеса на работа, са:
1. Една част от клиентите не заявяват фактура, но впоследствие (след няколко месеца) изискват такава. Плащането е направено по банков път от фирмена сметка, но при регистрацията в сайта не са регистрирани като фирма (със съответните реквизити, тъй като при отказ от фактура не се визуализират полета за въвеждане на данни). Имаме ли основание за отказ да издадем фактура, след като е поискана извън 5-дневния срок? Ако лицето изрично е избрало бутона „НЕ“ - не желая да ми се издаде фактура, това освобождава ли ни от отговорността да издадем такава - тук не питаме за рисковете от не внасяне на ДДС, защото съответният приход е влязъл в отчет към населението за месеца?
2. В случай че фирмата няма начин да проследи дали съответният клиент е юридическо лице, т.е. клиентът не е предоставил данни за това и е платил или от лична сметка по банков път, или през система за алтернативно плащане като „Ипей” (което не предоставя нужната информация), възможно ли е фирмата да откаже да издаде фактура, ако лицето е заявило такава след 5-ия ден от плащането?
3. В случай че фирмата е задължена при всички положения да издаде фактура, какъв е нормалният срок, в който претенциите на потребителите са основателни. И може ли този срок да бъде включен в общите условия, така че да бъде постигната пълна изрядност? Какви биха били санкциите, ако фирмата откаже да издаде фактура?
Отговор: В основата на справянето с възникналите неудобства във връзка с фактуриране на осъществените от доставчика облагаеми доставки (публикуване на обяви в интернет сайт), стои както законовата регламентация за издаването на първичен счетоводен документ, уредена в Закона за счетоводството и Закона за данъка върху добавената стойност, така и вътрешнофирмената организация на документооборота и изисквания, регламентирани от самия доставчик във връзка с предоставената от собствения интернет сайт услуга.
Въпросът, свързан със сроковете на издаването на фактура, е регламентиран в чл. 113 от ЗДДС. Обръщаме внимание на факта, че въпросната нормативна разпоредба е приложима не само към регистрираните по ЗДДС лица, а към всички данъчно задължени лица, които се явяват доставчици в дадена доставка. Съгласно ал. 4 на чл. 113 от ЗДДС фактурата следва да се издаде не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие (предоставяне на стоката или извършване на услугата), а в случаи на авансови плащания – не по-късно от 5 дни от получаване на аванса. В този смисъл вашето предприятие следва да се съобрази с материалния данъчен закон и поради тази причина не следва да издава фактури след изтичане на упоменатия 5-дневен срок.
От гледна точка на вътрешнофирмената организация по отношение на продажбите на услуги следва така да структурирате процеса на предоставяне на пространство в интернет сайта за реклама, че, от една страна, да можете да спазвате регламентирания в чл. 113, ал. 4 от ЗДДС краен срок за издаване на фактура, а от друга страна, това да не представлява някаква пречка на вашите продажби и на процесите на счетоводното признаване и отразяване на приходите от продажби в счетоводните регистри и финансови отчети. Ето защо е необходимо вашето предприятие да вземе определено управленско решение, посредством което да изисква от своите клиенти така да се идентифицират, че да е възможно издаването на фактура в законово определения срок. В случай че в заявката не са попълнени всички необходими полета с данни, същата например да не се счита за заявка и да не може да се реализира като сделка за покупко-продажба на услуга.
Обръщаме внимание на факта, че издаването на фактура в случаите по чл. 7, ал. 5, т. 2 от Закона за счетоводството не е задължително. Счетоводното законодателство визира в случая хипотезата, при която получател по сделката (доставката) е физическо лице, което не е търговец и което не желае издаването на фактура или когато в нормативен акт не е предвидено задължително да се издава фактура в ситуацията. Т.е. ако вашето предприятие продава услугите си на физически лица, които изрично не са пожелали издаването на фактура, то вие не следва да издавате фактура за съответната продажба.
Доставчикът или получателят винаги могат да поискат издаването на фактура в случаите, когато издаването - не се изисква задължително по реда на закон. В този случай чл. 113, ал 6 от ЗДДС определя, че всяка една страна по сделката е длъжна да окаже съдействие на другата във връзка с издаването на фактурата. Имайки предвид обаче преклузивния срок от 5 дена от датата на настъпване на данъчното събитие (получаване на авансовото плащане), това оказване на съдействие от другата страна по сделката следва да бъде в същия срок, за да може доставчикът да спази всички законово определени срокове по отношение на документиране на продажбите си посредством издаването на първичен счетоводен документ – фактура.