Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Семинар 2024 Настолник… 2024 Трудово право 2024 1000 въпроса… 2024
начало > в. Седмичен законник > 2015 > бр. 14, 13 - 19 април 2015 г. > Данъчно третиране при даден депозит...
в. Седмичен законник
бр. 14, 13 - 19 април 2015 г.

Данъчно третиране при даден депозит като гаранция за дължимия ДДС в държавата членка на доставчика

Отговаря Милена КИРИЛОВА - юрист

   При покупка на стоки от ЕС доставчиците ни искат плащане на депозит за дължимия ДДС в тяхната държава като гаранция, че ще им изпратим документите за доказване на ВОП. В тези случаи някои ни издават фактура за дължимия депозит, други го посочват във фактурата за стоката, а трети не ни издават никакъв документ. Следва ли да издаваме протокол за самоначисляване на ДДС за въпросния депозит и съответно да
го включвам в дневниците за покупки и продажби за месеца?

   В ЗДДС липсва дефиниция на понятието “гаранция”, указано в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от закона, според която договарянето на гаранции е освободена доставка. В този смисъл становището, което е изложено по-долу, отразява само мнението на автора, според когото в общите хипотези при даден депозит за дължимия ДДС в държавата членка на доставчика като гаранция, че получателят ще представи документите за доказване на ВОП на доставчика, не следва да се самоначислява данък. Основание за това обаче е не толкова квалифицирането му като “гаранция”, а това, че в случая липсва доставка, т.е. преведената сума за депозита не представлява нито плащане, нито дори авансово плащане за доставка.
Това е сума, която е предназначена да удовлетвори евентуално възникнали бъдещи взeмания от страна на доставчика при неизправно поведение от страна на получателя купувач. Ако такива взeмания не възникнат, сумите подлежат на възстановяване. След като депозираните суми не са с характер на плащане за доставка, при получаването им не следва да се начислява ДДС, респективно да се самоначислява данък.
Предварителните плащания (задатък, капаро, отметнина, предплата, пишманлък и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационноправни функции. Те имат потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция.
За определяне данъчното третиране на тези предварителни плащания е необходимо първо да се установи дали е налице конкретна доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Само при наличието на ясно идентифицирана доставка, по която извършеното предварително плащане представлява насрещна престация, следва да се приеме, че е налице авансово плащане на облагаема доставка.
В Решение на СЕС по дело С-419/02 е постановено, че плащания за доставки на стоки или услуги, които не са още ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС.
В Решение на СЕС по дело С-277/05 съдът напомня понятието за пряка връзка между доставената услуга и получената за нея насрещна престация, при която изплатените суми представляват една действителна насрещна престация за доставена индивидуализирана услуга и това в рамките на правните взаимоотношения, при които се разменят реципрочни престации.
Според основните принципи на гражданското право всяка една от страните по договор е длъжна да го спазва и изпълнява. Задължението за спазване на договора не произтича от сключването на друго споразумение за тази цел. Задължението за изпълнение на договора не зависи и от евентуален депозит, гаранция, обезщетение, неустойка или задатък, а произтича от самия договор.
Предвид обстоятелството, че задължението за доставка произтича от договора за доставка, а не от платения депозит, не е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация.

   За счетоводни цели гаранционните суми следва да се отчитат на разчет до настъпване на обстоятелства, които дават право на бенефициера да усвои гаранцията. До този момент те нямат отношение към данъчните приходи и разходи по ЗКПО.
В този смисъл е Становище № 91-00-141 от 08.06.2012 г. НАП, издадено в допълнение на Становище изх. № 91-00-1 от 5.01.2009 г. на ИД на НАП, изясняващо данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъде идентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Сходни мотиви също са изразени в Решение № 11121 от 12.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 464/2011 г. и в Решение №14999 от 8.12.2010 г.на ВАС по адм.д. № 7287/2010 г. Допълненото Становище № 91-00-141 от 08.06.2012 г. се основава на цитираните решения на СЕС и ВАС. Във визираните документи е указано, че когато заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като плащане за нея и не обуславя изискуемост за ДДС за размера на плащането.
В Разяснение изх. № 21-758 от 24.11.2011 г. на НАП относно: Начисляване на ДДС и издаване на фактура или друг счетоводен документ за получени депозит от клиент, е пояснено, че цит.: “при условие че предварителното плащане е преведено по доверителна сметка (“ескроу сметка”), не следва да се приема, че за същото е налице авансово плащане, тъй като паричната сума - предплата, не ви е предоставена по начин, при който да можете да се разпореждате с нея”.
От друга страна, в практиката е възможно гаранционният депозит да се третира като облагаема доставка - в случай че той е посочен във фактурата за стоката, данъкът за цялата стойност на доставката плюс депозита следва да се самоначисли с протокол по чл. 117 ЗДДС от получателя на доставката и респективно да се включи в дневниците за покупки и продажби за съответния месец.



Статия със свободен достъп