Определяне на приложимото осигурително законодателство спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето в друга държава членка

Андрей АЛЕКСАНДРОВ – адвокат, д-р по трудово и осигурително право

   Въпрос: Чуждестранен френски гражданин, притежаващ ЕООД в България, но живеещ във Франция, получава възнаграждение по трудовия си договор с ЕООД-то, но дължи осигуровки във Франция.
Как трябва да се изчисляват и внасят осигурителните вноски? Каква информация се подава в България за целите на осигуряването и облагането на дохода?

   Отговор: За да се направи преценка осигурителното законодателство на коя държава - членка на ЕС, ще е приложимо, следва да се съобразят правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите – членки на ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Регламентите се прилагат пряко и са с приоритет в случаите на противоречие с националното законодателство на държавите членки. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16). Смисълът на координирането на правилата за социална сигурност е в това лицата, за които се прилага регламентът, да са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка. С други думи, основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Когато едно лице полага труд на територията и на други държави членки за един или повече работодатели или като самостоятелно наето лице, определянето на приложимото законодателство се извършва в съответствие с разпоредбите от Дял II на Регламент № 883/2004.

   От запитването може да се извлече информация, че приложимото осигурително законодателство в случая вече е определено. Това обстоятелство се удостоверява с формуляр А1. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата членка, чието законодателство е приложимо и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави членки. Формуляр А1 може да бъде издаден само от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо лицето, т.е. в конкретния случай лицето следва да е представило формуляр А1, издаден от френската осигурителна институция, в който да е отразено, че лицето се осигурява по френското законодателство и за какъв период от време. Лицата, за които в съответствие с европейските регламенти се прилага законодателството на друга държава членка, не подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство. Следва да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 987/2009, според която: (1) работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава членка; (2) работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски, без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава членка.

   Що се отнася до данъчните задължения, съгласно ЗДДФЛ в качеството си на работодател българското дружество е задължено да определя, удържа и внася авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. От друга страна, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Следва да се провери дали в конкретния случай са изпълнени предпоставките на СИДДО между България и Франция за облагане на доходите на лицето във Франция, за да се отговори на въпроса какви данъчни задължения биха възникнали за българското дружество за изплащаните от него доходи на френския гражданин.