Облагане на сделки за извършване на СМР

Oтговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

   Въпрос: Българска фирма Х, нерегистрирана по ЗДДС, сключва договор, считано от 01.12.2015 г., за извършване на СМР с материали от България на имоти, собственост на физически лица от Гърция и намиращи се там. Тъй като за нашата фирма сделките за СМР са необлагаеми, т.е. не формират оборот за облагане по ДДС, трябва ли да се регистрира българската фирма в Гърция и ако да, на какво основание?
В случай че фирма „Х“ се регистрира по ЗДДС в България, сделките по СМР ще се считат ли за дистанционни продажби, съответно ще се формира ли оборот за регистрация в Гърция?

   : Според изразеното в запитването ви мнение доставките на фирма Х за СМР са необлагаеми и не формират за нея облагаем оборот за облагане с ДДС. Това е съвършено невярно, поради което, преди да поясним задълженията, които възникват за българските фирми, осъществяващи стопанска дейност на територията на други държави – членки на ЕС, и по-конкретно дейност, свързана с недвижими имоти (какъвто е вашият случай), се налага да изложим аргументите, които квалифицират това мнение като неправилно.
На основание чл. 2 от ЗДДС с ДДС се облага всяка възмездно облагаема доставка на стока или услуга. Освободени от облагане са само доставките на стоки и услуги, изрично посочени в глава четвърта от закона. Доставките на строителни услуги, каквито по своята същност са услугите за СМР, не са сред освободените доставки. Следователно, когато доставките на тези услуги са с местоизпълнение на територията на страната, те са облагаеми и формират облагаем оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС. По силата на чл. 96, ал. 1 от закона всяко данъчно задължено лице, което в рамките на 12 последователни месеца формира от тях оборот от 50 000 лв., е задължено да се регистрира за целите на облагането с ДДС. Това не означава, че непременно трябва да е изтекъл период от дванадесет месеца, за да възникне задължението за регистрация. Данъчно задълженото лице би могло да направи облагаем оборот от 50 000 лв. и за един месец. Това означава, че на следващия месец за него ще възникне задължение за регистрация.

   Съгласно чл. 73, ал. 1 ППЗДДС всички данъчно задължени лица след изтичане на всеки календарен месец са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС. В този оборот се включват данъчните основи на извършените от тях облагаеми доставки, а не реалният приход от извършването им, т.е. следи се налице ли е данъчно събитие съгласно чл. 25 ЗДДС, а не само дали е постъпило плащане от получателя.
При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчният режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащане, извършено, преди да е възникнало тяхното данъчно събитие.
След като фирма Х извършва строителна дейност редовно и срещу възнаграждение, тя е данъчно задължено лице по смисъла и за целите на облагането, което означава, че извършвайки облагаеми доставки на услуги, формира облагаем оборот за регистрация и при достигането на нормативно определения оборот от 50 000 лв. е задължена да се регистрира.
В запитването си давате информация, че до момента тя не е регистрирана по ЗДДС. Твърдението ви обаче, че доставките на СМР, които предоставя тя, са освободени от облагане, поставя под съмнение въпроса дали не е следвало да се регистрира. Оставяме този въпрос без коментар и се връщаме към въпроса за задълженията, които поражда за нея осъществяването на СМР на територията на Гърция в полза на данъчно незадължени физически лица.

   Освен това посочвате, че материалите, с които ще се осъществява дейността, ще бъдат изпращани в Гърция от България. Това означава, че освен доставки на строителни услуги българската фирма ще осъществява там и придобиване на стоки, които ще използва за осъществяване на икономическата си дейност на гръцка територия.
По силата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС доставките на услуги, свързани с недвижими имоти, каквито са и доставките на СМР услугите, са с местоизпълнение на територията на страната, където се намират имотите. Следователно в случая доставките на вашите услуги са на територията на Гърция и са извън обхвата на нашия ЗДДС. Това означава, че те не формират у нас облагаем оборот. Ще формират такъв в Гърция.
При изпращането или транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка от нерегистрирано по ЗДДС лице, получател на които е също нерегистрирано лице (получател в случая ще е фирмата, а не физическото лице, на което се извършват строителните услуги), не възниква вътреобщностна доставка. Налице са доставки, извършвани само на себе си от едно и също нерегистрирано за целите на облагането с ДДС данъчно задължено лице, които се транспортират от него от територията на страната до територията на друга държава членка за целите на неговата икономическа дейност на тази територия. Данъчното третиране на тяхното придобиване там зависи от разпоредбите на гръцкото данъчно законодателство. От него зависи и данъчното третиране на извършването от нея в Гърция СМР и произтичащите от това задължения за нейната регистрация там. В този смисъл, преди да предприемете действия за изпращането на стоки там, е целесъобразно да се запознаете с гръцкото данъчно законодателство.

   В случай че фирма Х се регистрира в България, доставките й на стоките до Гърция ще се квалифицират у нас като дистанционни продажби, при изпращането на които фирмата следва на начислява 20 на сто наш ДДС. В тази хипотеза за нея ще възниква задължение за регистрация в Гърция, когато стойността на дистанционните й продажби в рамките на една календарна година достигне приетия в гръцкото законодателство данъчен праг за регистрация при дистанционни продажби (35 000 евро). В случая обаче това е малко вероятно, тъй като при транспортирането на стоките от регистрирано у нас до нерегистрирано там лице за последното възниква вътреобщностно придобиване, за което то ще е задължено да се регистрира при стойност на придобиванията от 10 000 евро, т.е. фирмата ще е задължена да се регистрира там за ВОП, преди стойността й на дистанционните продажби да достигне съответния данъчен праг за регистрация.