Облагане доходите на български гражданин, работещ в чужбина

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

   Въпрос: На български граждани живеещ, целогодишно в България, му е предложено да стане управител на юридическо лице, установено в юрисдикция с преференциален данъчен режим (офшорна зона – Гибралтар). Лицето няма собственост в юридическото лице, на което ще е управител. Лицето ще осъществява дейността по управление на дружеството от България.
Дейността на дружеството е покупка и продажба на телефонен трафик от телекомуникационни компании, което позволява да извършва дейността си като управител, без да напуска България. Възнаграждението ще се изплаща на лицето по банков път всеки месец. За полученото възнаграждение лицето какви данъци и осигуровки ще дължи по българското законодателство? Ще възникне ли за него задължение за регистрация по ЗДДС като физическо лице при преминаване на праг от 50 000 лв. за 12 месеца?

   Отговор: Относно облагането на дохода
Предвид изложеното в запитването при посочените обстоятелства въпросното физическо лице е местно за данъчни цели. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина. Съгласно действащия ЗДДФЛ доходите на български физически лица, получени от източник в чужбина (включително тези от територии с преференциален данъчен режим), не са изключени от реда за подоходно облагане, определен от закона. Съгласно чл. 12, ал. 1 от закона облагаем са доходите от всички източници, придобити от данъчно задължените лица през данъчната година, с изключение на тези квалифицирани от него като необлагаеми. Тези, получени за управление на юридическо лице, установено в чужбина, не са посочени като такива.
По за целите на данъчното облагане правоотношенията с физическите лица по договор за управление и контрол се приравняват на трудови (разпоредбите на ЗДДФЛ – т. 26, б. „з“ от § 1 на ДР), но това се отнася само за тези договори, сключени от лицата с работодател по смисъла на т. 27 от § 1 на ДР на закона, т.е. с местен работодател.
Следователно при разглежданите обстоятелства не може да се приеме, че физическото лице получава доходи от трудови правоотношения по смисъла на КТ и ЗДДФЛ. Доходът му не може да се квалифицира и като доход от извънтрудови такива по смисъла на т. 30 от ДР на закона, тъй като не се дължи в изпълнение на договор, по силата на който физическото лице постига определен резултат. Тъй като видът доход, който получава въпросното лице при посочените обстоятелства, не попада в квалификацията и на другите видове доходи, облагането на които е регламентирано в ЗДДФЛ, това според нас дава основание да се направи извод, че неговият доход би следвало да се третира у нас като доход, придобит и обложен в държавата, където е получен, и да се облага или не, или съответно приспада платен в нея данък у нас съобразно сключеното между нея и България СИДДО.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба.
Що се отнася до осигуряването, то българските граждани на работа в чужбина при изплащане на възнаграждения за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Лицата следва да декларират това обстоятелство и да определят окончателен размер на осигурителния си доход с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Аналогична е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО по отношение дължимостта на здравноосигурителни вноски върху изплатени възнаграждения за работа без трудови правоотношения.
В заключение ще добавим, че предвид липсата на ясно регламентиран ред или указания на данъчната администрация относно данъчните и осигурителните задължения на лицата при обстоятелства като посочените е целесъобразно въпросите да бъдат изяснени с администрацията на ТД на НАП, където е адресът на въпросното лице.

   Относно регистрацията по ЗДДС
По силата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС данъчно задължено лице за целите на ДДС е всяко лице, извършващо независима икономическа дейност.
Съгласно чл. 3, ал. 4 от закона дейността на физическите лица, които не са ЕТ, и извършват уредена в закон дейност по управление и контрол на юридически лица, не се квалифицира като независима икономическа дейност.
Не можем да бъдем сигурни обаче, че при посочените обстоятелства договор за управление и контрол, сключен с чуждестранно юридическо лице, ще бъде приет като такъв и за целите на ЗДДС. Предвид местоустановеността на работодателя му обаче, дори и при такова тълкуване на обстоятелствата, за него няма да възникне задължение за регистрация, тъй като местоизпълнението на евентуално възникващите доставки на услуги е с местоизпълнение извън територията на страната.