За неустойки фактури не трябва да се издават

Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ – регистриран одитор

   Въпрос: Дружеството е сключило извънсъдебна спогодба с клиент за плащане на задължения по договор за наем. Делото е спряно с опцията да бъде подновено при неизпълнение от страна на длъжника. Договорът за наем е недействащ и вземанията са с характер на неустойки за забава по договор, фактури за наем и съдебно-деловодни разноски в размер на 3200 лв.
Договорено е разсрочено плащане в рамките на 12 месеца.
1. Трябва ли да се издава фактура за претендираните съдебно-счетоводни разноски?
2. Коректно ли е приходът от неустойки да се отчита поетапно, съответстващ на направените плащания по спогодбата, или всички неустойки и такси трябва да се начислят като приход при подписване на същата? Самата спогодба не осигурява на дружеството сигурност, че ще си получи средствата, договорени в нея.

   Отговор: Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
В следващите алинеи на чл. 113 са посочени особените случаи, в които фактура не се издава или нейното издаване не е задължително. Според ал. 4 фактурата се издава в срок от 5 дни от възникването на данъчното събитие или получаването на авансовото плащане.
От тези разпоредби става ясно, че за неустойки фактури не трябва да се издават. Това е посочено изрично и в чл. 84 от Правилника за прилагане на ЗДДС – за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.
Документи, удостоверяващи плащането на неустойки и лихви, са например платежни нареждания, приходни касови ордери или други, които съдържат задължителните реквизити по Закона за счетоводството.
Често на практика признатите вземания или присъдените се отчитат веднага като приход. Трябва обаче да се има предвид, че това нарушава принципа предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат (чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството). Според нас е по-правилно да се третират като условни вземания и да не се признават в печалбата преди тяхното постъпване.