Осигуряване на съдружник

Зорница Димитрова, експерт по осигурително право

   В бр. 1 от 2018 г. на сп. "Счетоводство+" Зорница Димитрова, експерт по осигурително право, отговаря на въпроса: В началото на 2017 г. физическо лице сключва трудов договор с дружество като заместник управител с трудово възнаграждение, равно на максималния осигурителен праг. До този момент взаимоотношенията между ФЛ и дружеството са само като заемодател и заемоползвател по дългосрочен револвиращ заем. Предоставеният заем се обслужва редовно и не е предоговарян. Дружеството през настоящата годината (първо и второ тримесечие) е на минимални печалба.
В средата на годината е предоговорен размерът на трудовото възнаграждение и същият е увеличен в пъти. На по-късен етап се предвижда ОС на дружеството да включи същото това физическо лице като мажоритарен съдружник в дружеството 90%. Как рефлектира това върху задълженията към НОИ?

   Тъй като лицето работи като заместник-управител по трудов договор, той следва да се осигурява за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Осигурителните вноски се внасят върху максималния размер на осигурителния доход, който за 2017 г. е 2600 лева, независимо че размера на получаваното възнаграждение е повече от тази сума. Когато лицето придобие качеството на съдружник на търговското дружество, за него възниква задължение да се осигурява като самоосигуряващо се лица на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Ако то продължи да работи по трудовия договор и не упражнява друга трудова дейност в дружеството, то не следва да внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Ако получава възнаграждения от дружеството извън тези по трудовия договор, независимо от какъв характер, те се считат за осигурителен доход от дейността му като самоосигуряващо се лице - съдружник, и върху тях следва да се внесат осигурителни вноски от физическото лице. Редът за осигуряване на самоосигуряващи се лица е определен в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Самоосигуряващите се лица внасят ежемесечно авансови осигурителни вноски върху избран от тях осигурителен доход, но върху не по-малко от 460 лева и върху не повече от максималния размер на осигурителния доход - 2600 лева. В случая, за лицето вече са внесени осигурителни вноски по трудовия договор върху 2600 лева, поради което вноски като самоосигуряващо се лице не следва да се правят. Такова задължение би възникнало, ако трудовия договор бъде прекратен.

   Отношенията по договора за заем не са предмет на регулация от осигурителното законодателство. Следва да се има предвид, че лихвите, изплатени на физически лица по договори за заем са облагаеми е данък на основание чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ. Данъкът се удържа от платеца на дохода - предприятие, при изплащането му. Данъчната основа е брутната сума на изплатените лихви, а данъчната ставка е 10 на сто (чл. 44а от ЗДДФЛ). За удържания данък предприятието издава служебна бележка по образец съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ. Данъкът се внася до края на месеца, следващ тримесечието на изплащане на дохода, като за последното тримесечие данък не се удържа, освен когато получателят на дохода писмено не пожелае това (чл. 65, ал. 12 и 13 от ЗДДФЛ). Изплатените лихви се включват в справката за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.