Облагане доходите и осигуряване на български гражданин, работещ в Австрия

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

   Въпрос: Земеделски производител - физическо лице, се осигурява върху минималния осигурителен доход. Физическото лице ще започва работа по трудов договор във Виена. Дейността и осигуряването на ЗП в България ще продължава да се осъществява от наети работници.
Проблем ли ще е двойното осигуряване на лицето - в България и Австрия, и ще има ли право да възстанови платените данъци и осигуровки от работата на трудов договор във Виена и каква е процедурата?

   Отговор: С влизането на България в ЕС правилата за осигуряване на българските работници в държавите – членки на ЕС, са базирани на правилата, определени в Регламент1408/71 г. и Регламент 574/72 г. относно реда за неговото прилагане. Съгласно разпоредбите на дял ІІ от регламента „Приложимо законодателство“ основният принцип за определяне на правилата, съгласно които се провежда осигуряването, е, че лицето може да бъде осигурено само по едно национално законодателство - това е на държавата, където работи.
Що се отнася до облагането на доходите, то по правило данъчните задължения на лицата, които са граждани на една държава, но работят в друга, се уреждат съгласно законодателството на държавата, на която се приемат за местно лице за данъчни цели. Критериите, които определят кога дадено лице се приема за местно лице за такива цели на България са регламентирани с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. В съответствие с тях и при липсата на такива специфични за въпросното лице обстоятелства, ако след заминаването му в Австрия и постоянното му пребиваване там за срок по-дълъг от 183 дни годишно центърът на неговите жизнени интереси остава у нас, то ще продължава да е местно лице за данъчни цели в България, независимо че ще работи извън страната по договор за трудови правоотношения. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ при тези обстоятелството лицето ще е носител на задължението за данъци за доходите, които са придобити както у нас, така и в чужбина.

   С цел избягване на двойното данъчно облагане на лица, които са местни за данъчни цели на едва държава, но работят и получават доходи в друга, между държавите са сключени договорености, които определят правилата, по които ще се извършва тяхното облагане, наречени споразумения за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Съгласно СИДДО, сключено между България и Австрия, терминът „местно лице на едната договаряща държава“ по същество не се различава от възприетото за физическите лица понятие от ЗДДФЛ. Едно физическо лице се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище, а ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси).
Следователно, ако и след заминаването си въпросното лице продължи да има жилище, близки е др.под. у нас, то ще продължи да е местно лице за данъчни цели на България, независимо от това че ще работи по трудов договор в Австрия.
Правилата, по които се урежда облагането на доходите от трудова дейност на български данъчно задължени лица, придобити в Австрия, са регламентирани в чл. 14 на споразумението. В съответствие с тях доходите от заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава. Възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесетмесечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и възнаграждението е платено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава.

   На практика това означава, че доходът от трудовата дейност на въпросното лице в Австрия ще се облагат там, освен ако то извършва тази дейност за период или периоди, които не надвишават общо 183 дни съответната данъчна година, работодателят му не е местно лице на Австрия, и възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава у нас.
Въпреки че СИДДО са международни актове и имат приоритет над местното законодателство, отделните държави са въвели специални процедури с оглед доказване от данъкоплатците на основанията за прилагането на съответното споразумение. В редица държави тези процедури са доста либерални и е необходимо единствено получателят на дохода да предостави удостоверение, издадено от данъчната администрация на другата държава, че е местно лице на последната за данъчни цели. В други държави се изисква заплащане на данъка по ставката съгласно вътрешното законодателство и подаване на искане за възстановяване от получателя за разликата между платения данък и този дължим съгласно ставката предвидена в СИДДО. България например е възприела комбинация между двата подхода, която на практика резултира в доста усложнени процедури по прилагане на СИДДО. У нас платецът на дохода е длъжен да удържи и внесе данъка съгласно българското законодателство, освен ако получателят на дохода има разрешение за прилагането на споразумението.
Как точно е уреден въпросът в Австрия ще трябва да се уточни на място.