Признаване за данъчни цели на разходите за обучение

Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с.

   Българско дружество, регистрирано по ДДС, избира трима новозавършващи студенти, които записва на допълнителен курс за своя сметка.
В зависимост от резултатите от завършения курс дружеството може да назначи един, двама или никой от тях на трудов договор.
Има ли право българското дружество да признае разходите за курса на потенциалните служители (но които не са в момента назначени) и законно ли ще е с тях предварително да се сключи договор, който ги задължава да постъпят на работа в дружеството след завършване на курса, който ще бъде заплатен от фирмата?
Ще могат ли да се признаят разходите на фирмата, в случай че въпреки че са заплатени разходите за курса на тримата студенти, но никой от тях не е харесан да започне работа в крайна сметка?

   Законът за корпоративното подоходно облагане признава за данъчни цели разходите за обучение, придобиване и/или повишаване на квалификация, които са извършени при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда. В глава единадесета от Кодекса на труда “професионална квалификация” са предвидени различни възможности за обучение, повишаване на квалификация и преквалификация на работници и служители на фирмата.
Съгласно разпоредбата на чл. 235 от КТ за “Договор за квалификация с лице, което не работи” дружеството може да сключи договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация с лице, което се подготвя за работа при него след завършване на обучението.
Съдържанието на договора е определено в чл. 234 от КТ, а именно в него трябва да са определени:
- професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;
- мястото, формата и времето на обучението;
- финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.
Именно в този договор на основание чл. 234, ал. 3 от КТ е възможно да се договорят:
- задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години;
- отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.
В случай че имате сключен договор по чл. 235 от КТ с лицата, чието обучение заплащате, то считаме, че направените от вас разходи ще бъдат данъчно признати по реда на ЗКПО. В същото време, ако вие не назначите на работа тези лица и същите не ви възстановят направените разходи, то би било налице основание компетентната ТД на НАП да счете така направените разходи от предприятието като такива, в отклонение от данъчното облагане. Рискът съответните разходи в подобна хипотеза да не се признаят за целите на ЗКПО и с тях да се увеличи данъчният финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО е голям и твърде вероятен.