начало > в. Седмичен законник > 2019 > бр. 27, 8 - 14 юли 2019 г. > Уважителни причини за неспазване на...
в. Седмичен законник
бр. 27, 8 - 14 юли 2019 г.

Уважителни причини за неспазване на срок по трудово правоотношение

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

   В някои разпоредби на Кодекса на труда е посочено, че предвиденият в тях срок може да не бъде спазен от работника или служителя, при наличие на уважителни причини. Кои причини могат да се приемат като уважителни в такива случаи?

   При отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на работник или служител на работа той е длъжен в двуседмичен срок да се яви в предприятието, за да започне да изпълнява работата, на която е бил възстановен, освен ако този срок не бъде спазен по уважителни причини (чл. 345, ал. 1 от КТ). Подобни уговорки относно уважителни, респективно неуважителни причини за неизпълнение на определен в кодекса срок се правят и в други разпоредби, като чл. 70, ал. 4, чл. 86, ал. 2, чл. 96, ал. 2, чл. 169, ал. 2, чл. 217, ал. 2, чл. 232, ал. 2 от КТ.
В Кодекса на труда няма легално определение за понятието “уважителни причини”. Затова преценката трябва да се прави поотделно за всеки конкретен случай. При неспазване на срока за явяване на работа след незаконно уволнение например за уважителни могат да се смятат такива причини, които са попречили, затруднили или направили невъзможно явяването на работника или служителя да заеме работата, на която е бил възстановен, в определения двуседмичен срок. Такива причини могат да бъдат продължително отсъствие на лицето от страната, настъпила временна неработоспособност. Във всеки такъв случай съответният работник или служители трябва писмено да извести работодателя за невъзможността да спази срока и да заяви, че желае да бъде възстановен в посочения от закона срок. Тогава той може да започне фактическото изпълнение на работата след отстраняване на уважителната причина - завръщане в страната, прекратяване на отпуска за временна неработоспособност и т. н.

   Влязлото в сила решение на съда за възстановяване на лицето е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в страната (чл. 220, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс). Трудовото правоотношение е възстановено по силата на това решение, но работодателят трябва да издаде заповед за възстановяване на работника или служителя, за да се уредят отношенията между страните (например да се установи от коя дата лицето е започнало изпълнението на задълженията си и следва да получи трудово възнаграждение).
Ако незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работа, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към него. Отговорността е в размер на брутното трудово възнаграждение на лицето от деня на явяването му до действителното му допускане на работа (чл. 225, ал. 3 от КТ).
Когато работникът или служителят е възстановен на заеманата преди уволнението му работа, се счита, че трудовото правоотношение с него не е било прекратявано, поради което с лицето не се сключва нов трудов договор. Независимо от това работодателят е длъжен да изпрати уведомление до териториалното поделение на НОИ в тридневен срок от датата, на която лицето се е вило да заеме работата или длъжността, на която е било възстановено (виж 7, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., обн., ДВ, бр. 18 от 2003 г.).



Статия със свободен достъп