Доставки на транспортни услуги с местоизпълнение извън територията на страната

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

   Въпрос: Българска фирма, регистрирана по ДДС по българското законодателство, извършва транспортни услуги със собствени превозни средства в Испания. Испанската фирма, с която работим, за извършената от нас работа извършва самофактуриране и освен това ни издава фактури за гориво и платени други разходи (като такси и малки ремонти). За разходваното гориво ние получаваме фактура от испанската фирма, но горивото е закупено и разходвано в Испания и в испанската фактура няма посочено начисляване на ДДС по тяхното законодателство, следва ли при осчетоводяването за издаваме протокол по чл. 117 и да самоначисляваме ДДС. При една от последните проверки по ДДС от страна на данъчните власти те изразиха мнение, че когато горивото е закупено и разходвано в друга държава членка, не следва да се издава протокол по чл. 117, но аз не съм убеден в това.

   Отговор: При посочените обстоятелства българската фирма извършва доставки на транспортни услуги с местоизпълнение извън територията на страната и когато става въпрос за облагане доставките на стоки (в случая на гориво), свързани с осъществяването на тези доставки, становището, изразено от представителите на данъчната администрация, е законосъобразно. То съответства на принципа, че с ДДС се облага потреблението на стоките, а в случая то не е на територията на страната, за да следва да се начислява данък за него. С протокол се начислява ДДС за придобиването на стоки с местоизпълнение на територията на страната, придобити от доставчик, който не е установен на тази територия.

   Същото се отнася и за доставките на услуги, свързани с пътна инфраструктура, за които се събират такси, тъй като те се приемат като услуги, свързани с недвижим имот, местоизпълнението на които е винаги там, където се намира имотът.
В същото време обаче по силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 21, ал. 4, т. 4, б. „в” от закона местоизпълнението на доставките на услуги за работа върху движима вещ,, каквито по същество представляват ремонтните услуги, предназначени за данъчно задължени лица, се определя в зависимост от това дали те са свързани с мястото, където е установена независимата икономическа дейност на лицето, получило услугата, или с негов постоянен обект на стопанска дейност, находящ се на място, различно от мястото, където е установена тази му дейност.
На практика това означава, че в случая специално за ремонтните услуги и евентуално за други видове услуги, свързани с дейността на въпросната фирма в Испания, местоизпълнението на които се определя по общия принцип на чл. 21, ал. 2 от закона, стриктното спазване на действащите нормативни разпоредби по въпроса предполага да се уточни дали при посочените обстоятелства може да се приеме, че фирмата притежава в Испания постоянен обект на стопанска дейност по смисъла на чл. 11 от Регламент 282/2011/ЕС, с който са свързани тези услуги, или не. Ако се оцени, че тя притежава там такъв обект, то протокол за самооблагане на доставките им у нас не следва да се съставя, а ако че не притежава там такъв - следва да се състави.

   В тази връзка заслужава да се отбележи, че за разлика от дефиницията на понятието „постоянен обект”, дадено с т. 10 на § 1 от ДР на ЗДДС, според който: „Постоянен обект“ е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна, т.е. в дефиницията се акцентира върху наличието на определено помещение, то според чл. 11 на Регламент 282/2011/ЕС за притежаването на постоянен обект на дадена територия наличието на такова не е непременно необходимо. Според него „постоянен обект” е всеки обект, различен от мястото, където е установена стопанската дейност на данъчно задълженото лице, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект...”
В този смисъл лично авторът на настоящия отговор е на мнение, че при посочените обстоятелства може да се приеме, че въпросната фирма има такъв обект на територията на Испания, поради което доставките на всички видове услуги, свързани с осъществяваната от нея транспортна дейност на тази територия, подлежат на облагане там. Тъй като те служат за извършването на облагаеми доставки с местоизпълнение извън територията на България, това предполага правото на данъчен кредит за тях да се ползва по реда на испанското законодателство по ДДС.