Останете вкъщи и се свържете с нас на телефони 0885 22 00 67 и 099 99 50 100. За фактури и въпроси за печатните издания: 0884 54 47 30
начало > в. Седмичен законник > 2019 > бр. 43, 25 ноем. - 1 декември 2019 г. > Определяне на място на стопанска де...
в. Седмичен законник
бр. 43, 25 ноем. - 1 декември 2019 г.

Определяне на място на стопанска дейност

Отговаря Милена КИРИЛОВА - юрист

   Фирма, регистрирана по ДДС както в България, така и в Германия. Има наета площ в логистичен център в Германия, където се съхранява нейна стока. За съхранението и експедирането на стоките при тяхната продажба фирмата, собственик на логистичния център, всеки месец издава фактура. Стоките се продават на немския пазар, като за целите на ДДС за тези продажби българската фирма се отчита по немското законодателство. Следва ли българската фирма да има място на стопанска дейност в Германия?

   Мястото на стопанска дейност като понятие е дефинирано в § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ДОПК и представлява определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранното лице извършва цялостно или частично стопанска дейност, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси. В чл. 5, ал. 2 от СИДДО между България и Германия изразът “място на стопанска дейност” обхваща: място на ръководство, филиал, бюро, фабрика, ателие и мина, петролно или газово находище, каменоломна или друго място за използване на природни ресурси. Като МСД е регламентирано също извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон, както и трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
В тази връзка следва да се има предвид, че за облагането на печалбите на българското дружество с корпоративен данък от съществено значение е фактът къде се намира мястото на стопанската дейност за предприятието. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗКПО детерминира, че местните юридически лица (т.е. юридическите лица, учредени съгласно българското търговско законодателство) следва да облагат с корпоративен данък по смисъла на ЗКПО реализираните от тях печалби както в страната, така и в чужбина. В чл. 13 от материалния данъчен закон е предвидено, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, то разпоредбите на съответния международен договор - например спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), се прилагат приоритетно. Това означава, че при наличието на място на стопанска дейност в чужбина (в случая в Германия) за облагане печалбите на българското юридическо лице, реализирани чрез мястото на стопанска дейност в Германия, ще се прилагат съответните разпоредби на СИДДО между Република България и Република Германия. Мястото на стопанска дейност за целите на ЗКПО се определя съгласно § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно цитираната норма от ДОПК “място на стопанска дейност” е: определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната. За място на стопанска дейност по реда на ДОПК се приема и трайното извършване на търговски сделки с място на изпълнение в съответната страна, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място. Според чл. 5, т. 3 от СИДДО с Германия място на стопанска дейност е налице при наличие на строителна площадка, строителен или монтажен обект само ако продължителността му продължава на територията на Германия повече от 9 месеца. В случай че българското дружество отговаря на поне едно от горецитираните условия за място на стопанска дейност, дори и да няма открит клон в Германия, същото следва да се третира като местно юридическо лице, реализиращо печалби от място на стопанска дейност в Германия. В резултат на което реализираните печалби от мястото на стопанска дейност ще се облагат само и единствено по реда на немското данъчно законодателство (чл. 7 от СИДДО).

   С други думи, когато българско дружество извършва изцяло или частично дейността си в друга държава, се счита, че има място на стопанска дейност. От друга страна, при преценката относно формирането на МСД също следва да се вземе под внимание характеристиката, направена в чл. 4 и 5 от Спогодбата между Република България и Република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото. Там е посочено кога едно предприятие има МСД и са изброени изключенията от общото правило, а именно стокови наличности на предприятието, които се поддържат изключително за складиране, изложба или доставка, включително продажбата на експонати при закриване на изложбата.
Доколкото към запитването не са изяснени детайли относно извършването на дейността, ще има ли представител на българското дружество в склада на логистичния център, с каква продължителност ще се извършва дейността и др. относими обстоятелства не може да се определи дали българското дружество ще има МСД в Германия.

   Допълнително следва да се има предвид, че компетентността на НАП е да преценява дали чуждестранни юридически лица имат място на стопанска дейност в България, а не относно наличието на място на стопанска дейност в чужбина по отношение на български предприятия.
Във връзка с правилната преценка относно формирането на място на стопанска дейност може да помогне консултация/запитване до данъчната администрация на съответната чужда държава с прецизиране на всички релевантни обстоятелства. Следва да се изясни дали дейността на дружеството ще се извършва продължително в чуждата държава и дали складирането на стоки в чужд склад при възприетия начин на организация за продажбата им попада или не попада в изключенията предвидени от спогодбата. При анализа и преценката дали ще се формира МСД в Германия, българското дружество следва да вземе под внимание: кой издава и къде се оформят фактурите за продажба; транспортни документи според вида транспорт, доказващи, че именно тази стока се превозва от България за склад в Германия; вътрешнофирмени документи като складови разписки, протоколи и др. за постъпване на стоката в склада и последващото й предаване и прехвърляне на собственост в зависимост от вложените количества от немското дружество и др. релевантни документи.

   В случай че е налице хипотезата за формиране на място на стопанска дейност чрез чужд (не собствен) склад в Германия, то е приложима разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО - лицето има право да приложи метода за освобождаване, който е определен със спогодбата между двете държави.
При условие че по силата на спогодбата българското дружество ще формира МСД, то ще облага с данък финансовия си резултат, формиран в Германия. Приходите и разходите, отчетени в Германия от МСД. са част от общите приходи и разходи на дружеството в България и следва да участват в определянето на общия счетоводен и данъчен резултат за съответната календарна година. Предвиденият метод за освобождаване от двойно данъчно облагане в спогодбата е освобождаване с прогресия. Освобождаването от двойно данъчно облагане се реализира чрез попълване на Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. При прилагането на този метод на основание чл. 92, ал. 6 от ЗКПО не се изискват доказателства от чуждата данъчна администрация за размера на внесените в чужбина данъци.
Когато не е налице място на стопанска дейност на българското дружество в Германия, в България ще се облага цялата печалба по общия ред на ЗКПО чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от закона.



Статия със свободен достъп