Промените в ЗДДС от 01.07.2020 г.

Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

   С преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за храните (ЗХ) и със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС, обн., съответно в ДВ (бр. 52 от 09.06.2020 г. и бр. 55 от 18.06.2020 г.), са направени промени в разпоредбите на ЗДДС. Чрез тях в закона се отразяват измененията в препратките към ЗХ, които се правят за целите на ДДС, и се регламентират нормите, по които ще се прилага временното разширение на обхвата на преференциалната 9%-на данъчна ставка.

   1. Промени, произтичащи от измененията в ЗХ
Тези промени се налагат поради приемането на нов ЗХ (обн., ДВ, бр. 52 от 09.06.2020 г.), в който са променени разпоредбите, към които препраща ЗДДС. Промените са регламентирани с параграф 12 на преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗХ. Те засягат текстовете на чл. 6, ал. 4, т. 4 , б. “а”, “б”, “в” и “г”; чл. 39, т. 7; чл. 170, ал. 4 и т. 9а на § 1 от ДР на ЗДДС и имат за цел да актуализират препратките към разпоредбите от отменения ЗХ, които се правят в ЗДДС с новия закон. Всички актуализирани препратки без изключение засягат дейността на операторите на хранителни банки и доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвана от Българския Червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза.
На практика промените не внасят нещо съществено ново в нормите на съществуващите разпоредби на ЗДДС, извън измененията в съдържанието на съответните разпоредби на новия ЗХ, на които с позовават, в сравнение с тези от отменения закон. В съответствие с тях:
1.1. Според дефиницията, дадена с т. 9б на § 1 от ДР на ЗДДС за целите на безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка, “Оператор на хранителна банка” е лице, получило разрешение по реда на глава четвърта от ЗХ.
1.2. Съгласно промените в чл. 6, ал. 4, т. 4 от закона при безвъзмездното предоставяне на хранителни стоки към оператор на хранителна банка не възниква възмездна доставка, когато към момента на предоставянето едновременно са изпълнени следните условия:
а) единичната бройка от хранителна стока е с незначителна стойност;
б) операторът на хранителна банка е вписан в регистър по чл. 103 от Закона за храните;
в) хранителната стока е включена в списъка по чл. 96, ал. 2 от Закона за храните;
г) срокът по чл. 96, ал. 3 от Закона за храните, до който може да се доставя хранителната стока, не е изтекъл.
1.3. По силата на чл. 39, т. 7 от закона доставката на стоки и услуги в рамките на хуманитарната дейност, извършвани от Българския Червен кръст и други юридически лица с нестопанска цел със статут в обществена полза, са освободени, когато Българският Червен кръст или други юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и вписани в регистъра по чл. 103 от Закона за храните като оператор на хранителна банка, не извършват продажба на безвъзмездно предоставените хранителни стоки по чл. 6, ал. 4, т. 4.
1.4. Съгласно чл. 170, ал. 4 от закона НАП уведомява Българската агенция по безопасност на храните за наличие на обстоятелства по чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за храните, т.е. когато на оператора е наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление за повторно нарушаване на разпоредбите на ЗДДС. При тези обстоятелства е възможно разрешението му да бъде отнето.

   2. Промени, свързани с приложението на 9%-ната данъчна ставка
Измененията и допълненията в ЗДДС, които уреждат временно въвеждане на намалена данъчна ставка от 9 на сто за определени стоки и услуги, са обнародвани с бр. 55 на ДВ от 19.06.2020 г. Промените се прилагат от 01.07.2020 г. и са в сила до 31 декември 2021 г. За целта са направени изменения в разпоредбите на чл. 66, 1 и 2, в § 1 от ДР и в Приложение № 4 на ЗДДС, както следва:
2.1. Изменения и допълнения в чл. 66 от ЗДДС
С текста на чл. 66, ал. 1 от закона се разширява обхватът на видовете доставки, за които не се прилага стандартната 20%-на данъчна ставка. Видовете доставки, за които се отнася това, са определени с разпоредбите на ал. 2 т. 1 - т. 5 на същия член. В съответствие с новите т. 2- т. 5 на тази алинея от 01.07.2020 г. с 9%-на данъчна ставка ще се облагат и доставките на:
- книги на физически носители или извършванИ по електронен път, или и двете, в т.ч. учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания. Изключени от правото за прилагане на тази ставка са публикациите, които са изцяло или основно предназначени за реклама, както и публикациите, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание;
- ресторантьорските и кетъринг услугите, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна. Това не се отнася за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128, т. е. когато доставките им съпътстват доставки с преференциално облагане;
- храни, подходящи за бебета или за малки деца по Приложение № 4;
- бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по Приложение № 4.
2.2. Промени в § 1 от ДР на закона
2.2а. В т. 62 се създава ново изречение второ, съгласно което: “Храни за човешка консумация са храни по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните.” Досегашното втора изречение става изречение трето.
2.2б. Създават се нови т. 98, 99 и 100, които определят дефиницията на понятията “бира”, ”вино” и “спиртни напитки” по смисъла и за целите на чл. 66 от ЗДДС:
Съгласно дефинициите на тези понятия:
- т. 98 “Бира по чл. 66, ал. 2, т. 3” е бира по смисъла на чл. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове, което означава, че: за целите на преференциално третиране по чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. “Бира” е всеки продукт, включен в код по КН 2203, или всеки продукт, представляващ смес от бира и безалкохолни напитки, включен в код по КН 2206, и в двата случая с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 0,5% vol;
- т. 99. “Вино по чл. 66, ал. 2, т. 3” е вино по смисъла на Закона за виното и спиртните напитки , т. е. продуктите съгласно приложение № VII , Част II от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12. 2013 г.;
- т. 100. “Спиртни напитки по чл. 66, ал. 2, т. 3” са спиртните напитки по смисъла на чл. 121, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки, според който: “Категориите спиртни напитки са: ром, уиски (whisky или whiskey), зърнена дестилатна спиртна напитка, винена дестилатна спиртна напитка, бренди (brandy или weinbrand), дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри или гроздова джиброва дестилатна спиртна напитка, дестилатна спиртна напитка от плодови джибри, дестилатна спиртна напитка от стафиди, или raisin brandy, плодова дестилатна спиртна напитка, ябълкова дестилатна спиртна напитка и крушова дестилатна спиртна напитка, медена дестилатна спиртна напитка, hefebrand или дестилатна спиртна напитка от утайки, bierbrand или eau de vie de biere, topinambur или дестилатна спиртна напитка от йерусалимски артишок, водка, дестилатна спиртна напитка (предхождана от името на плода), получена чрез накисване и дестилация, geist (с името на използвания плод или суровина), спиртна напитка от тинтява, хвойнови спиртни напитки, джин (gin), дестилиран джин (gin), London gin, кимови спиртни напитки, аkvavit или aquavit, анасонови спиртни напитки, pastis, рastis de Marseille, аnis, дестилиран anis, спиртни напитки с горчив вкус или bitter, ароматизирана водка, ликьор, крем от (следвано от името на използвания плод или суровина), сreme de cassis, guignolet, рunch au rhum, sloe gin, sambuca, Maraschino, Marrasquino или Maraskino, nocinо, ликьор на яйчна основа или advocaat, или avocat, или advokat, яйчен ликьор, mistra, vakeva glogi или spritglogg, berenburg или beerenburg, меден нектар или нектар от медовина.

   3. Приложение № 4
За целите на чл. 66, ал. 2, т. 4 и 5 към закона се създава ново Приложение № 4, с които се определят видовете детски храни и пелени, за които е приложима преференциалната 9%-на данъчна ставка. Като такива там са посочени:
1. Адаптираните бебешки млека и прахообразни каши за бебета или за малки деца, попадащи в Код 1901 10 00 по КН на ЕС.
2. Хомогенизираните зеленчукови пюрета за бебета или за малки деца в съдове с нетно тегловно съдържание, непревишаващо 250 g, попадащи в Код 2005 10 00 по КН на ЕС.
3. Хомогенизираните плодови пюрета за бебета или за малки деца в съдове с нетно тегловно съдържание, непревишаващо 250 g, попадащи в подпозиция 2007 10 по КН на ЕС.
4. Смесените хомогенизирани пюрета от месо, риби, зеленчуци, плодове или ядки за бебета или за малки деца в съдове с нетно тегловно съдържание, непревишаващо 250 g, попадащи в Код 2104 20 00 по КН на ЕС.
5. Бебешките пелени, попадащи в Код 9619 00 81 по КН на ЕС.

   Въпроси, породени от коментираните промени на ЗДДС
Докато промените в ЗДДС, свързани с въвеждането на препратките от новия ЗХ, не създават нищо значително ново в практическото приложение на закона, то тези относно прилагането на преференциалната данъчна ставка водят до съществени разлики в данъчния ефект от облагането на съответните доставки и съответно предполагат тяхното ясно разграничаване. Това естествено очертава и някои нормативни неясноти в обнародваните разпоредби по въпроса, които следва да бъдат изяснени.
Такъв например е въпросът относно начина, по който ще се прилага 9%-ната данъчна ставка за доставката на коктейлни продукти, в който участват както съставки, изключени от правото за преференциално облагане (бира, вино и спиртни напитки), така и такива, за които това право е налице (безалкохолни напитки, кафе и пр.). Този въпрос вече ни бе зададен и първоначалната ни реакция бе възможността за прилагане на чл. 128 от ЗДДС, съгласно който, когато дадена доставка се състои от два компонента, с различно данъчно третиране, но единият от тях е основен, а другият - съпътстващ и цената им е определена общо, и за двата компонента се прилага редът за облагане на основния. Това дава логична (макар и не нормативно регламентирана) възможност при облагането например на доставката на коктейл, състояща се от водка и безалкохолни напитки, да се приложи данъчната ставка на компонента, който е с преобладаващо съдържание в напитката. Второто изречение на разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 от закона обаче изключва тази възможност, тъй като според него приложението на преференциалната данъчна ставка “не се отнася за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128”, т.е. когато доставките им съпътстват доставки с преференциално облагане. Това ограничение очевидно има предвид разделното приложение на двете данъчни ставки при консумация на храна, съпроводена от посочените напитки. При формулирането на тази разпоредба законодателят е имал предвид доставките на посочените продукти, включени в общата ресторантьорска или кетъринг услуга, но както нерядко се случа в стопанската практика, тя поражда ситуации, при които така формулирани норми създават неясноти и проблеми. Това се отнася не само до смесените напитки, съдържащи компоненти, облагани с различни данъчни ставки, но и храни, при приготвянето на които се използват бира, вино или други спиртни напитки. Как ще се отчита това на практика. Надяваме се в кратък срок данъчната администрация да изрази становище по въпроса. Надяваме се също то да не предвижда разделно данъчно третиране на двата компонента, което би предполагало отразяването на това третиране в използвания от доставчиците софтуер за управление на продажбите, т.е. необходимост от променяне на използвания.
Друг въпрос, свързан с практическото приложение на преференциалната данъчна ставка, пораждат заварените случаи при доставките на книги и печатни произведения, при които по веригата от участници в разпространението им се намират остатъчно количества от изданията. Такъв е например въпросът у кого от тези участници - издателят, дистрибуторът или прекият доставчик на изданията ще остава разликата от включената в цената им сума на ДДС при стандартна и преференциална данъчна ставка. Според нас уточнението на този въпрос не е обект на законодателни норми и следва да бъде решен от самите участници в процеса чрез съответни анекси към договорните им споразумения.

   (За повече информация вижте писмото на НАП от раздел Справочник)