Доставка, облагаема с нулева ставка

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант

   Във връзка с предстоящ износ на продукция ви моля за информация. Фирмата ни е регистрирана по Търговския закон като юридическо лице ООД с предмет на дейност търговия и производство на части за машиностроенето и минната промишленост. След сключване на сделка за изработка на определено изделие с клиент от Германия в края на поръчката клиентът изменя условията по сделката, с което се оказва, че изработеното изделие ще бъде с крайна точка на доставка Индонезия при условия на сделката FOB - пристанище Бургас. Фактурата, издадена от нас към крайния клиент от Германия, е по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, като за транспорта на продукцията до пристанище Бургас имаме само товарителница. Моля да отговорите на следните въпроси:
1. Правилно ли е основанието, на което е издадена фактурата от нас към германската фирма.
2. Документът за транспорт на продукцията до пристанище Бургас достатъчен ли е за доказване на това, че продукцията е доставена на клиента.
3. Трябва ли информацията да бъде отразена в Интрастат, при положение че няма да има реално движение на стоки в Европейския съюз.

   Съгласно информацията от запитването българско ООД с предмет на дейност производство и търговия с части за машиностроенето предстои да осъществи доставка за Индонезия при условие FOB - пристанище Бургас. Доставката е по сделка, сключена с немска фирма, и дружеството й е издало фактура, в която не е начислен ДДС, а като основание за това в документа е посочен чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, т.е. основание като за вътреобщностна доставка. Поставени са следните въпроси:
Правилно ли е основанието, на което е издадена фактурата от нас към германската фирма? Отговорът на този въпрос е - “не”, не е правилно, тъй като, независимо от това, че купувач на търгуваната стока е лице, установено в Германия, т.е. в държава, членка на ЕС, в случая не е налице вътреобщностна доставка, а разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС регламентира приложението на нулева данъчна ставка именно при такива доставки. За да е налице ВОД, е необходимо да са изпълнени условията на някоя от хипотезите, регламентирани с чл. 7, ал. 1-4 от ЗДДС или чл. 6, ал. 3 от закона при т.нар. ”самодоставка”, при които търгуваната стока се изпраща от територията на страната до територията на друга държава членка.
В случая търгуваната стока се изпраща не до територия на държава членка, а до Индонезия, т. е. до трета страна, при което е налице доставка, облагаема с нулева данъчна ставка на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДДС. Следователно на немския си контрагент дружеството следва да издаде фактура без начислен ДДС, но като основание за това в документа следва да посочи “чл. 28, ал. 2 от ЗДДС”. Тъй като според запитването то вече е издало погрешна фактура, по силата на чл. 116 от закона следва да я анулира и да издаде нова, по реда на ал. 4-та на същия член от закона.

   Съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС обаче, за да е налице право за прилагане на нулева данъчна ставка, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ съгласно митническото законодателство;
- фактура за доставката;
- документ за превоза на тези стоки.
В случая става въпрос за доставка, сключена при условията на търговския термин за условие на доставка от стандартизираните международни правила Инкотермс FOB - Free On Board (...named port of shipment), Франко - борд (...уговорено пристанище за натоварване), при който транспортните разходи и рискове за стоката се поемат от купувача, но стоката се предава на кораба, нает за превоза й от последния, освободена за износ от доставчика, т.е. българското дружество следва да уреди митническите формалности за износа на продукцията си. При това на него ще е издаден митнически документ - ЕАД, в който то ще е посочено като износител. Дружеството ще издаде фактура и за да комплектува документите, изискуеми за доказване правото на нулева данъчна ставка, освен товарителницата за превоза на стоката до Бургас, ще трябва да притежава и копие от превозния документ, издаден на немската фирма от морския превозвач.

   С това до голяма степен отговорихме и на втория зададен въпрос “Документът за транспорт на продукцията до пристанище Бургас достатъчен ли е за доказване на това, че продукцията е доставена на клиента?”, отговорът на който също е отрицателен. Продукцията ще се приеме за предадена на клиента на дружеството, когато бъде предадена на превозвача срещу съответен документ, който ще послужи като доказателство. По класическото правило при доставки по условието на термина “Франко - борда” се приема, че рискът и разходите за търгуваната стока се прехвърлят от продавача на купувач с преминаването й над корабния борд, т.е. след натоварването й на кораба, с който ще се осъществи превозът й. При съвременните условия за търговия обаче не са рядкост случаите, при които стоката се предава на превозвача срещу съответен документ в склад в уговореното пристанище за натоварване, т.е. в случая в Бургас.
Интрастат декларациите имат за цел да отчетат за целите на статистиката движението на стоки между държавите - членки на ЕС. Тъй като в случая такова движение няма, такава не следва да се подава. Предвид това, че данъкът за търгуваната стока ще се дължи при вноса й в Индонезия, доставката не следва да се посочва и във VIES декларация, а ако такава вече е подадена, тя следва да се анулира. В противен случай от немския клиент на дружеството ще се търси ДДС и той ще трябва да доказва, че такава доставка не е получавал на територията на Германия.