Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Данъчните промени Настолник на счетоводителя Трудово право
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Данъчните промени Настолник на счетоводителя Трудово право
начало > сп. Български законник > 2020 > бр. 11, Ноември 2020 г. > Начисляване на ДДС при продажба на ...
сп. Български законник
бр. 11, Ноември 2020 г.

Начисляване на ДДС при продажба на земя и сграда

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

   Въпрос: През м. март 2020 г. българска фирма закупи земя от ЧСИ. Стойността на сделката е 50 000 лв. (няма начислен ДДС). Върху нея построихме къща с цел продажба. Построяването е извършено от фирмата, купувач на земята. За вложените материали сме ползвали данъчен кредит. Продаваме имота за 100 000 лв. (вкл. земя и новопостроена къща), трябва ли да начисля ДДС и върху коя стойност?

   Отговор: При посочените обстоятелства при продажбата българската фирма ще извърши доставка на сграда и земя. По силата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставките на сгради или на части от тях, както и доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, са освободени от облагане, ако не са нови по смисъла на закона. Дефиниция на понятието „Нови сгради“ за целите на ДДС е дадена в т. 5 от § 1 на допълнителните разпоредби на ЗДДС, съгласно която нови са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“ или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, или
в) които отговарят на следните условия:
- представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, и
- към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.
Съгласно изложената информация в запитването в случая ще се извърши доставка на сграда, която е нова по смисъла на ЗДДС и следователно доставката на въпросната сграда и на прилежащия към нея терен са облагаеми и за нея следва да се начисли данък.
По силата на чл. 45, ал. 1 от закона прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда са освободени от облагане. На основание ал. 5 от същия член на закона обаче алинея 1 не се прилага по отношение на прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според дефиницията на понятието, дадена в т. 11 на § 5 от ДР на ЗУТ „урегулиран поземлен имот“ или „урегулиран имот“ е поземлен имот, за който са определени граници с подробен устройствен план, с достъп до път, улица или алея, конкретно предназначение и режим за устройство.

   В този смисъл като цяло са освободени от облагане само доставките на земеделска и горска земя с непроменено предназначение, т.е. земята не е превърната в „земя за строеж“, но не и поземлените имоти, намиращи се в строителните граници на населените места, представляващи УПИ. В запитването не е дадена информация по въпроса, но най-вероятно е, че земята, която не е част от прилежащия терен към сградата, е УПИ по смисъла на ЗУТ, което означава че тя също е облагаема.
На основание на изложеното българската фирма следва да начисли ДДС за доставката си.
Размерът на данъка се определя на база данъчната основа на съответната доставка. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. На основание ал. 3, т. 1 на същия член от закон данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.
С оглед практиката на СЕС относно това кои данъци и такси се включват в данъчната основа на доставките – Решение на СЕС от 1 юни 2006 г. по дело C-98/05, Решение от 28 юли 2011 г. по дело C-106/10, Решение от 5 декември 2013 г. по съединени дела C-618/11, C-637/11 и C-659/11 обаче, когато са за сметка на купувача, дължимите нотариални такси, данък по ЗМДТ и такса за вписване в имотния регистър към Агенцията по вписванията не трябва да се добавят към данъчната основа. Това означава, че ако в случая между участниците в сделката е договорено въпросните суми да се дължат от купувача, данъчната основа, върху която българската фирма следва да начисли ДДС, ще е равна на уговореното възнаграждение за продажбата на земята и сградата.



Статия със свободен достъп