начало > в. Седмичен законник > 2021 > бр. 10, 15 - 21 март 2021 г. > Погасяване на задължения
в. Седмичен законник
бр. 10, 15 - 21 март 2021 г.

Погасяване на задължения

Отговаря Минко ВЕЛКОВ

   При извършена вътрешна проверка в сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел бе установено, че за три поредни години - от 2016 г. до 2018 г., не са запазени оборотни ведомости, счетоводни аналитични регистри и други подходящи източници на информация относно момента на възникване на съществуващите и представени в годишните финансови отчети за периода вземания и задължения. Предвиждаме създаването на специална комисия, която да прегледа наличните отчети и справки и да издаде протокол, който да определи дата на възникване на тези вземания и задължения, от която да започне да тече съответният давностен срок, за да може след изтичането му въпросните разчети да бъдат отписани. Протоколът на комисията ще бъде представен на управителния съвет на сдружението за гласуване и приемане. Тъй като през въпросния период от 2016 г. до 2018 г. сдружението не е извършвало никаква стопанска дейност, може ли приходите и разходите, възникващи във връзка с отписването на вземанията и задълженията, да бъдат признати за нестопански или задължително/препоръчително е да бъдат стопански? Какви са давностните срокове за вземанията и задълженията?

   При извършване на своята дейност всяко предприятие, а сдружението се третира като такова1, взаимодейства с други предприятия, с държавни институции, с персонала. В резултат на това между тях възникват вземания и задължения. Тези вземания и задължения имат реципрочен характер - ако за единия контрагент възниква вземане, за другия - задължение, но те стойностно са равноценни. Възникващото вземане подчертава съществуващото право на кредитора да получи полагащото му се възнаграждение от длъжника, който с възмездяването на кредитора погасява своето задължение. В този тип връзки притежателят на вземането - кредиторът, трябва да бъде активната страна при уреждане на взаимоотношенията си с длъжника, тъй като той вече е свършил някаква работа, предоставил е някакво благо на длъжника, поради което е получил правото да бъде възмезден за това от последния. И това право трябва да се реализира. Ето защо утвърдената нормативна уредба, уреждаща отношението “кредитор - длъжник”, осигурява преди всичко защита на интересите на “активния” кредитор, който, възползвайки се от предоставените му от закона гаранции, би могъл успешно да реализира своето право. От своя страна и “пасивният” длъжник може да получи определени “облаги”, като “изчака” изтичането на съответния погасителен срок2, през който неговият кредитор е трябвало “активно” да защити своя интерес, като предяви претенциите си при невъзможност да събере вземането си, в т.ч. и чрез съдебен иск.

   Трябва да се отбележи, че изтичането на погасителния срок не отменя правото на кредитора да бъде възмезден. При добронамерено (морално-етично) отношение длъжникът може да погаси своето задължение към него и след изтичане на погасителния срок. Но ако длъжникът погаси свое задължение и след това установи, че плащането е направено след изтичане на погасителния срок, той няма право да иска обратно платеното.3 Все пак изтичането на погасителния срок поражда и други правни последици. Те се свеждат до факта, че кредиторът изпада в невъзможност принудително да събере полагащото му се вземане, защото, позовавайки се на изтеклия погасителен срок, длъжникът може да откаже, в т.ч. и в отговор на съдебен иск, ефективно погасяване на своя дълг.
За различните вземания/задължения са определени различни давностни срокове в различни нормативни актове. Основният нормативен акт, имащ отношение към уреждане на гражданските частни отношения между физически и юридически лица, е Законът за задълженията и договорите (ЗЗД). Съответните разпоредбите са дадени в раздел 2. Погасителна давност на неговата глава V. Погасяване на задълженията. Там се установява обща максимална петгодишна погасителна давност за всички вземания.4 В същия и в други закони се предвиждат и други по-продължителни или по-кратки срокове. Тъй като в зададения въпрос не са посочени конкретни видове вземания/задължения, е уместно да се разгледат по-често срещаните от тях с изясняване на присъщите им погасителни давностни срокове.
Често прилаган срок на погасителна давност е тригодишният. В ЗЗД такива са случаите, свързани с “вземанията за възнаграждения за труд”, “вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор” и “вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания”.5 Тъй като в ЗЗД се уреждат граждански взаимоотношения, когато става дума за вземания за възнаграждения за труд, трябва да се имат предвид възнагражденията по извънтрудови правоотношения (т.нар. граждански договори).6 Към този тип договори се отнасят издателските договори, авторските договори, договорите за изработка, договорите за извършване на превод и др. Като други периодични плащания се класифицират задълженията към топлофикация, електроснабдителните дружества, мобилни оператори и др.

   С петгодишна погасителна давност се ползват публичните вземания - държавни и общински. Тя се урежда с разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Публичните вземания произтичат от дължими към различните бюджети - държавен, осигурителни, местни - подоходни, косвени и имуществени данъци, задължителни осигурителни вноски, различни държавни и общински такси и други, свързани с глоби, лихви за забава и пр. Особеното в случая е това, че този петгодишен погасителен срок се измерва с пълни календарни години, защото започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение (освен ако не е предвиден в закон друг по-кратък срок).7
Трябва да се отбележи, че погасителни срокове, прилагани спрямо различни частни вземания, се регламентират и в други нормативни актове: Търговски закон, Кодекс за застраховането, Кодекса за социално осигуряване, Закона за административните нарушения и наказания (за глобите и имуществените санкции). Те са с различна, но като правило по-кратка от посочената вече продължителност. От гледна точка на спецификата на сдружението и характера на извършваната от него дейност е пренебрежимо малка вероятността разискваните в тях хипотези да имат отношение към погасителната давност на съществуващите в неговата отчетност вземания и задължения за посочения във въпроса отчетен период. Затова тук те специално не се анализират.

   След като са определени основните погасителни срокове за частните вземания, сега трябва да се уточни моментът, от който те започват да текат (за публичните вземания вече посочихме). Най-общо това е денят, в който възникналото вземане “е станало изискуемо”.8 За паричните вземания това е денят, когато длъжникът трябва да го заплати. В повечето случаи при сключване на двустранни договори, по който доставчик трябва да предостави стока или услуга на клиент, в него се уточнява начинът на плащане, поражда ли той вземане, както и сроковете, в които възникналото вземане трябва да бъде погасено от длъжника. Понякога, както най-често е при плащането на хонорари, датата на плащане може да се определи като конкретен срок спрямо датата на подписване и приемане от двете договарящи се страни на нарочен констативен протокол за свършената работа, до изтичането на който плащането трябва да бъде направено. Когато е налице забава в изпълнение на поет ангажимент, изправната страна може да предяви иска за неустойки за забава пред неизправната страна. В този случай се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.9
Установените със закон погасителни давностни срокове са императивни. Те не могат нито да се намаляват, нито да се удължават. Освен това кредиторът не може да се откаже от утвърдената давност, преди тя да е изтекла.10
Трябва да се има предвид, че при определени обстоятелства давността може да се прекъсне. След отстраняване на “пречката” давностният срок започва да тече отначало. Такива са случаите на:
- “признаването на вземането от длъжника”, след като първоначално го е оспорвал;
- “предявяване на иск или възражение…” от съответната страна;
- “предприемане на действия за принудително изпълнение”.11
В противоположност на прекъсването, давността може да бъде спряна и тя да не тече, когато например бъде започнат съдебен процес относно вземане, за времето на течащия процес.12

   Независимо от действията на двете страни - кредитор и длъжник, предизвикани от настъпилите правни последици във връзка с определяне и спазване на погасителния давностен срок, между тях трябва да има документално обосновано съгласие относно началото и края на приложимия погасителен давностен срок. С оглед на това трябва да се използва счетоводният архив за намиране на доказателства за датата, в която дадено вземане е станало изискуемо, а реципрочното задължение - платимо. Когато това е невъзможно да се направи от едната страна, трябва да се извърши необходимото съгласуване с противната страна, както се процедира при инвентаризация на вземанията и задълженията. Това е от особено значение специално за задълженията, защото тяхното погасяване по давност може да се приложи, а те самите да се отпишат, когато е достатъчно сигурно, че съдът ще приеме доказателствата, представени от длъжника за изтеклия погасителен давностен срок, за да откаже изпълнението на предявения от кредитора иск във връзка с неговото вземане. Ето защо комисията, която е предвидено да бъде създадена в сдружението, с изготвянето на съответния протокол трябва не толкова да определи моментите на възникване на съответните вземания/задължения, колкото да констатира наличието на документални доказателства за тях, за да предложи необходимите действия за набавяне на такива доказателства, когато такива липсват. Това кореспондира с възможността дадено вземане да се отпише едва след реално изтичане на давностния погасителен срок. В противен случай ще се наруши изключващата разпоредба за съкращаване на давностния срок.
По отношение на характера на резултата, който трябва да се отчете след отписване на съответните вземания/задължения, може да се отбележи следното: след като сдружението за отчетните 2016 г. - 2018 г. е изпълнявало само нестопанска дейност, вследствие на което са възникнали вземания и задължения, произтичащи от същата тази дейност, то и тяхното погасяване по давност е логично да се отчете като елемент, като последица от тази нестопанска дейност.
_________
1  Чл. 2, т. 2 от Закона за счетоводството.
2  Специални определения в действащата нормативна уредба на “погасителен срок” не могат да се намерят. Изясняване на неговата същност се прави чрез анализ на действащите законови норми. В някаква степен тук може да се използва определението, дадено в отменения през 1951 г. Закон за давността (чл. 1), където (погасителната) давност се третира като “средство… за освобождаване от едно задължение чрез изтичане на известно време и под определени в закона условия”.
3  Чл. 118 от Закона за задълженията и договорите.
4  Чл. 110 от ЗЗД.
5  Чл. 111 от ЗЗД.
6  Ако трябва да се прилагат погасителни срокове спрямо вземания/задължения, произтичащи от трудови правоотношение (което в разглеждания случай е по-малко вероятно), следва да се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда, които също утвърждават тригодишен погасителен срок за не малка част от трудовите взаимоотношения между работодател и персонал.
7  Чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
8  Чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.
9  Чл. 114, ал. 4 от ЗЗД.
10  Чл. 113 от ЗЗД.
11  Чл. 116 от ЗЗД.
12  Чл. 115, ал. 1, буква “ж” от ЗЗД.



Статия със свободен достъп