Третиране по ЗДДС на доставките на услуги по разработка на нестандартизиран софтуер

Отговаря Милена КИРИЛОВА - юрист

   Физическо лице, български гражданин, живеещ в България, ще извършва IT услуги от България на холандско дружество. Ако въпросното физическо лице регистрира ЕООД и издава фактури на холандското дружество, какво ще е основанието за неначисляване на ДДС?

   Общото правилото за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга се съдържа в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО) и е в зависимост от обстоятелството дали получателят на същата е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Съгласно посочените разпоредби това е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност - когато получател е данъчно незадължено лице (ДНЗЛ), съответно мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност - когато получател е данъчно задължено лице (ДЗЛ). Специалната разпоредба на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС (съответно чл. 58 от Директива 2006/112/ЕО) урежда мястото на изпълнение на доставката на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е ДНЗЛ, като в същата е посочено, че това е мястото, където получателят - ДНЗЛ, е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

   За да се определи правилно къде е мястото на изпълнение на доставка на услуги, е необходимо да се установи (докаже) статутът на получателя на доставката. В ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е ДЗЛ или ДНЗЛ. Такива доказателства относно определянето на статута на получателя се съдържат в чл. 18, § 1 - 3 от Регламент № 282/2011. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
В аспекта на цитираната норма доказателство, че получателят е данъчно задължено лице, би могло да бъде например идентификационен номер, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица.
Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя, следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения между страните по сделката - дали същите са с инцидентен или с траен и системен характер.

   Ако получателят на извършваните доставки е данъчно задължено лице, предвид текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, са възможни следните хипотези при определяне мястото на изпълнение на доставката:
1. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. в Холандия (държава, членка на ЕО), САЩ, Канада и др. За доставки с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС като основание за неначисляване на данък във фактурата следва да бъде посочена съответната разпоредба от закона или правилника - за доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
2. При доставка на услуги, които се предоставят на постоянен обект на получателя, намиращ се на територията на Република България, мястото на изпълнение на доставката ще бъде на територията на страната и същата ще бъде облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. За дружеството като доставчик ще възникне задължение за начисляване на данък по реда и в сроковете, предвидени в закона.
3. При доставка на услуги, които се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. извън Холандия, САЩ, Канада и Република България, мястото на изпълнение на тази доставка е мястото, където се намира този обект.
Относно подаването на VIES декларацията разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
В нормата на чл. 117, ал. 2, т. 4, буква “б” на ППЗДДС е указано, че VIES декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС, лица в друга държава членка.
Видно от запитването, българското дружество, което предстои да се учреди, ще извършва доставки на услуги по разработка на нестандартизиран софтуер, които са извън приложното поле на понятието “стандартизиран софтуер съгласно § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС”. Визираните услуги са с място на изпълнение в Холандия, т.е. извън територията на страната, тъй като получател им е холандско дружество и по силата на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 86, ал. 3 ЗДДС тези доставки са необлагаеми с български данък.

   Обръщаме внимание, че ако дружеството започва да извършва доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с получатели данъчно задължени лица, установени в държава - членка на ЕС, то трябва задължително да се регистрира по реда на чл. 97а ЗДДС. За неподадено заявление в регламентирания случай се налага административнонаказателната санкция, предвидена в чл. 178 ЗДДС. При регистрация по чл. 97а ЗДДС няма да се начислява никакво ДДС. Причината е, че регистрацията по чл. 97а ЗДДС не води до задължение за начисляване на ДДС за облагаемите доставки. Това е регламентирано в чл. 113, ал. 9 ЗДДС. Дружеството ще начислява ДДС и ще ползва ДК едва след като се регистрира по чл. 96, ал. 1 ЗДДС или по избор по чл. 100 ЗДДС.
При доброволна регистрация на основание на чл. 100, ал. 1 или 2 от ЗДДС данъчно задълженото лице само избира кога да подаде заявление за регистрация до компетентната териториална дирекция на НАП.
Следователно водещият критерий при регистрация по ДДС би следвало да бъде дали дружеството ще има покупки, чийто ДК би искал да ползва. Ако нямате покупки с право на ДК, то следва да обмислите дали регистрацията по чл. 100 ЗДДС ви е нужна, при условие че не извършвате облагаеми доставки и респективно нямате задължение да начислявате ДДС и съответно в тази хипотеза ще се регистрирате единствено по чл. 97а ЗДДС.
В подобен смисъл е и отговор на писмо с Изх. № М-94-А-55 от 23.04.2020 г. на зам. изпълнителния директор на НАП относно: Прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).