Облагане на инцидентно извършена посредническа услуга

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант

   Българско дружество изкупува дяловете на американско дружество. Българско физическо лице работи за фирмата и активно съдейства за продажбата, за което получава доста добро възнаграждение, което е извън заплатата по трудов договор. Има споразумение между трите страни за получаването на това възнаграждение, в което се казва, че американската фирма изплаща на физическо лице сума за неговия принос за осъществяване на сделката. Въпросното съдействие надвишава задълженията му по трудовото му правоотношение. Получателят е отговорен за декларирането на сумата и плащането на дължимите данъци. Да се има предвид и че лицето е осигурено по ТД на максимален осигурителен доход. Сумата е преведена по сметката на физическо лице в българска банка чрез ескроу агент на 12.04.2022 г. Като каква да се декларира тази сума и в кое приложение на ГДД? Трябва ли да се подава и декларация по чл. 55? Тази сума е еднократна и дали води до регистрация на лицето по ЗДДС?

   Съгласно информацията от запитването българско физическо лице е съдействало за изкупуването на дяловете на американско дружество от българско дружество (информацията не дава представа в коя точно фирма работи въпросното физическо лице и за какви точно дялове на американското дружество е сътрудничило то - за такива в българското дружество или в друго такова, поради което в отговора си коментираме само дейността, извършена от това лице). В тази връзка със запитването се търси отговор на въпроса относно подоходните данъчни задължения за физическото лице за полученото възнаграждение за съдействието му и дали това съдействие води за него до задължения за регистрация по ЗДДС.
Относно данъчните задължения по ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в РБългария и в чужбина. На основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 и ал. 12 от закона доходите от труд или от услуги, положен или извършени на територията на страната са от източник в България, независимо от мястото и начина на изплащане на дохода.
Видовете доходи в зависимост от източника са определени с нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона, както следва:
- доходи от трудови правоотношения;
-доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;
- доходи от друга стопанска дейност;
- доходи от наем или друго възмездно предоставне за ползване на права или имущество;
- доходи от други източници и доходи, облагаеми с окончателни данъци по ЗДДФЛ.
За да се определи видът на даден доход, е необходимо да се вземе предвид характера на сключения договор, по силата на който е извършена дейността, за която е получен той, както и качеството на лицето, което го получава. Освен това от съществено значение за реда, по който се третира данъчно този доход, е това дали въпросната дейност се извършва по занятие, или инцидентно, както и дали е налице регистрация на получателя на дохода като самоосигуряващо се лице, или не.
Въз основа на тази информация се преценява дали в случая става въпрос за доход от дейност като търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), доход от извънтрудови правоотношения или доход от дейност като свободна професия или друг вид доход.
Забележка: При определени обстоятелства дадено физическо лице може да се приеме за ЕТ и доходите му да се облагат като доходи на такъв, независимо че лицето не е регистрирано като търговец.
Предвид информацията от запитването, съгласно която лицето, получило въпросния доход, е в трудови взаимоотношения с единия от участниците в сделката, за изпълнението на която последното съдейства, но съдействието му излиза извън рамките на задълженията му, произтичащи от тези правоотношения, в случая следва да се приеме, че е налице доход по извънтрудови правоотношения по смисъла на т. 30 от § 1 на допълнителните разпоредби (ДР) на закона, при които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
В такива случаи правните взаимоотношения между лицето, извършило посредническата услуга, и лицето, в полза на което е предоставена услугата, се уреждат с граждански договор, сключен по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) или по Търговския закон.
В зависимост от характера на задължението, което поема изпълнителят на договора, гражданските договори, сключени по реда на ЗЗД, биват:
- договор за изработка (чл. 258 - 269 от закона) и
- договор за поръчка ( чл. 280 - 292 от закона).
Гражданските договори за изработка намират приложение, когато трябва да се свърши определен обем работа или да се изработи някаква материална вещ - произвеждане на нови вещи, ремонтиране на стари, създаване на произведение на науката или изкуството, извършване на консултация (например да се направи гипсова шпакловка или да се изработи рамка на картина). Размерът, начинът и срокът за плащане изрично се уговарят в договора.
Договорът за поръчка се сключва между две страни наричани “доверител” и “довереник”. Довереникът извършва поръчката за сметка на доверителя. Намира приложение в сектора на услугите. Предметът на договора може са бъдат редица действия, които довереникът се задължава да извърши в полза на доверителя. В голяма част от случаите този договор се съчетава с упълномощаване на довереника, като по този начин действията се извършват от името на доверителя и за негова сметка
В запитването липсва информация по силата на какви точно договорни взаимоотношения е извършено съдействието на въпросното физическо лице. В тази връзка там е посочено само, че (цитирам): “Има споразумение между трите страни за получаването на това възнаграждение, в което се казва, че американската фирма изплаща на физическо лице сума за неговия принос за осъществяване на сделката”. Това дава основание да се направи заключение, че извършеното от физическото лице е най-близо до фактологичния състав на действия, извършени по договор за поръчка, който по правило не е задължително да бъде писмен.
В зависимост от практическите действия, които осъществява посредникът в полза на лицето, за което посредничи, сътрудничество може да бъде извършено от името на посредника:
- извършване на сделки от името и за сметка на представлявания, при което сделката се сключва от посредника, а правните последици възникват за представлявания;
- извършване на сделки от свое име, но за сметка на представлявания - известно като “непряко търговско посредничество” или комисионерство, при което правните последици възникват за посредника, който ги прехвърля като имуществени резултати на лицето, за което посредничи. Последният не влиза в никакви правни отношения с третите лица или
- извършването на действия, които спомагат дейността на представлявания. При този вид сътрудничество, известно още като “посредничество”, посредникът само създава контакт на страните (търговеца принципал и третото лице) и подготвя сделката, без да участва в нея.
При обстоятелствата по казуса (без това да е юридически в абсолютно “чист вид”) може да се приеме, че се касае за посредничество от третия вид и полученото възнаграждение представлява доход за извършена услуга с личен труд на физическото лице - посредник, поради което облагането на възнаграждението за тази услуга следва да се извърши по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е получено възнаграждението. На практика това означава, че лицето следва да подаде за съответното тримесечие декларация по чл. 55, ал. 1 от закона. На основание чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите на лицата от извънтрудови правоотношения се признават 25% разходи.
Годишната данъчна основа за доходите по чл. 29 на лице, което не е само­осигуряващо се, се определя като разлика между облагаемия доход и удържани осигурителни вноски (ако има такива). За получения доход лицето следва да попълни приложение № 3 към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Следва да се има предвид, че на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание
Относно регистрацията по ЗДДС:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, е данъчно задължено лице по смисъла на закона. Законът квалифицира като независима икономическа дейност всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Предвид това, че в случая става въпрос за инцидентно извършена посредническа услуга, с действията си въпросното физическо лице не става данъчно задължено лице по смисъла на закона и не подлежи на задължителна регистрация.