Разходи за обзавеждане, ремонт и консумативи на фирмен апартамент, използван за почивка от служителите

Отговаря Иван МИНЧЕВ - данъчен експерт

   Счетоводител съм на фирма, която има търговски обекти в Пазарджик и на морето. През лятото работници се командироват за осъществяване дейността на морето. Тази година фирмата закупи апартамент на морето, за да може в него да нощуват работниците. За апартамента ще се закупува обзавеждане. Също така ще се наложи да му бъде направен и текущ ремонт, за да може да се използва.
За закупеното обзавеждане, ремонта и текущите разходи (ел. енергия и вода) фирмата има ли право на данъчен кредит по фактурите, или това следва да бъде третирано като социален разход?

   Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Условието е стоките и/или услугите да се използват за извършваните от данъчно задълженото лице облагаеми доставки, като в този смисъл право на приспадане на данъчен кредит за получените от лицето стоки и/или услуги ще е налице само когато със същите се извършват облагаеми доставки.
В разпоредбата на чл. 70 от ЗДДС са регламентирани ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, като за данъчно задълженото лице, с регистрация по ЗДДС, ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за закупените стоки на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, единствено ако не са налице ограниченията на чл. 70 от ЗДДС, при спазване на условията в чл. 71 от закона и правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено в срока по чл. 72 от ЗДДС. В тази връзка обръщаме внимание, че ако е налице някое от обстоятелствата, регламентирани в нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗДДС, то правото на данъчен кредит не следва да се упражни, без значение от изпълнението на изискванията на чл. 69 или 74 от ЗДДС.
Във връзка с горепосоченото и поставения въпрос обръщаме внимание, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Отбелязваме, че съгласно чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС, алинея 1, т. 2 не се прилага за транспорта и нощувките на командировани от лицето лица.
По-специално разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС дава право на лицата да упражнят правото на приспадане на данъчен кредит за транспорта и нощувките на командированите от тях лица. За да упражнят това свое право, лицата следва да притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред. Едновременно с това тези разходи за командировки следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната и/или Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в които са определени условията за командироване, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите. Следователно за съответното данъчно задължено лице ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за нощувките на командированите от него лица, ако притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред и разходите са документирани съобразно изискванията на посочените наредби.
Допълнително щриховаме, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели. По смисъла на чл. 62, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. Така например предвид поставения въпрос, в тази категория влизат също и разходите, които данъчно задълженото лице поема за издръжката (нощувка, храна) на физически лица, които са командировани от негов контрагент, в случай че съгласно договореност между страните тези разходи са за сметка на приемащата страна. Съответно съгласно  чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС алинея 1 не се прилага по отношение на организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност.
Съгласно чл. 121, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. В тази връзка и предвид поставения въпрос, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т.2 от Наредбата за командировките в страната, съгласно която не се считат командировани лицата, които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение. Или ако е налице тази хипотеза, ще липсва правно основание настаняването на служителите във фирмения апартамент в съответното населено място да се третира като командировка по реда на НКС, като би била налице индиция за третиране по-скоро като лично потребление (услуга по безвъзмездно отдаване под наем). При условие че настаняването на служителите във фирмения апартамент не се третира като командировка по реда на НКС, не би ставало дума и за социални разходи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, въпреки че осигуряването на жилище/квартира по принцип може да влезе в обхвата на социалните придобивки по чл. 294 от КТ, тъй като въпросните разходи няма да са общодостъпни. Съгласно пар. 1, т. 34 от ДР на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Предвид всичко гореизложено и поставения въпрос, не бихме могли да се ангажираме с категорично становище, но доколкото е налице правно основание, настаняването на служителите във фирмения апартамент в населеното място да се третира като командировка по реда на НКС, съответните стоки и/или услуги се използват за извършваните от данъчно задълженото лице облагаеми доставки и предвид изключението, регламентирано в нормата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС, би могло да се допусне, че за закупеното обзавеждане, ремонта и текущите разходи фирмата би имала право на данъчен кредит. От друга страна, известно е, че данъчните норми следва да се тълкуват стриктно, като би могло да се обоснове и различна позиция в разглежданата хипотеза, включително от страна на НАП. В този смисъл допълнително би следвало да се съобразят и разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗДДС.
В заключение, допълнително бихме искали да отбележим, че на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. Или по отношение получените стоки или услуги, които ще бъдат използвани както за облагаеми, така и за освободени доставки, ще възникне право на частичен данъчен кредит. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗДДС размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. При изчисляването коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, респективно на размера на частичния данъчен кредит, подлежащ на приспадане, следва да се вземат предвид разпоредбите на чл. 73, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от същия закон, както и тези по чл. 64 от ППЗДДС.