Право за данъчен кредит на българска фирма по фактури за нощувки и префактурирани разходи за командировка

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

   Въпрос: Фирмата е регистрирана по ДДС. Получаваме фактури за нощувки(9%), както и фактури (с префактурирани разходи за командировка - 20%). Пътуванията са във връзка с изпълняването на фирмени задължения. Имаме ли право на данъчен кредит за посочените разходи?

   Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС „данъчен кредит” е сумата на ДДС, която регистрирано по закона лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона., т.е. обект на данъчен кредит не са фактурирани на регистрираното лице разходи, а начисления му данък за:
- получени стоки или услуги по облагаема доставка, или
- извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; или
- осъществен от него внос; или
- изискуемия от него данък, като лице платец на данъка.
Правото за ползването на данъчен кредит за дадени доставки е обвързано с конкретни нормативно определени условия, поради което не всеки начислен данък може да се приспада или възстановява. Условията, определящи такова право, са регламентирани с разпоредбите на глава седма „Данъчен кредит“ от ЗДДС и се свеждат до кумулативното наличие на следните обстоятелства:
- доставчикът и получателят/вносителят на доставката да са регистрирани по ЗДДС лица;
- получената стока или услуга да е предмет на облагаема доставка;
- получателят по доставката да притежава данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред и
- доставката да се използва от получателя/вносителя й за извършване на облагаеми доставки.
Предвид това, че въпросното запитване не сдържа информация, относно наличието или отсъствието на посочените обстоятелства в отговора си разглеждаме въпроса в най- общ план.
В случая се търси отговор на въпроси, свързани с наличен на фирмата ДДС за доставки на:
- услуги за настаняване, предоставени на командировани от регистрирана за целите на ЗДДС фирма и
- префактурирани неизвестно от кого и при какви обстоятелства разходи за неизвестни по вид доставки за командировки, предоставени на данъчно задълженото лице.
По правило по силата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС доставките за нощувки и за транспорт на командировани лица са с право на приспадане на данъчен кредит. За да упражнят това свое право, лицата следва да притежават данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът да е посочен на отделен ред. Това означава, че ако фактурите за настаняване, които притежава въпросното данъчно задължено лице, отговорят на тези изисквания, начисленият в тях данък подлежи на приспадане и възстановяване. При това в зависимост от целите, с които е свързано командироването, правото на данъчен кредит за тези доставки може да е пълно или частично. Така например, ако лицето, за което е ползвано настаняването, е командировано с цел предоставяне на консултации, при което възникват облагаеми доставки, ще е налице право на пълен данъчен кредит. Ако обаче командироването на това лице е за участие в събитие, свързано с дейността на фирмата, но при тази дейност тя извършва както облагаеми, така и необлагаеми доставки - фактурата е с право на частичен данъчен кредит, размерът на който се определя по реда на чл. 73 от ЗДДС.
Не толкова еднозначен е въпросът относно правото на данъчен кредит по фактурите за префактуриране. За да може да се даде еднозначен законосъобразен отговор на този въпрос, е необходимо да се оценят всички обстоятелства, свързани с доставките, които се префактурират.
По правило префактурирането представлява издаване на фактура, с която дадено лице удостоверява получаването на паричен превод, предоставен му от друго лице за възстановяване на разходи, направени от издателя на документа за сметка на това друго лице. При такова префактуриране на разходи с начислен ДДС относно фактурите, с които се извършва префактуриране на разходи с начислен ДДС са валидни общите правила за документиране, деклариране и отчитане на данъка, а с оглед прилагане правилата за регистрация и дерегистрация същите не следва да се приемат за облагаем оборот.
При това следва да се има предвид, че е недопустимо да бъдат променени основните характеристики на доставката, разходите за която се префактурат, в т.ч. данъчна ставка, данъчно събитие, данъчна основа (съобразно дела в разходите), място на изпълнение. Недопустимо е например префактуриране, при което би се променило мястото на изпълнение на доставката..
Следователно префактурирането е допустимо само и единствено доколкото отстранява липсата на фактура, издадена на името на действителния потребител на доставената стока или услуга, като тази липса се дължи на особени стопански или правни отношения. В тази връзка в писмо изх. № 20-00-42/2014 г. на НАП е посочено изрично, че:
„…префактурирането е допустимо само и единствено доколкото отстранява липсата на фактура, издадена на името на действителния потребител на доставяната стока или услуга, като тази липса се дължи на особени стопански или правни отношения” и „при префактуриране на разходи с начислен ДДС са валидни общите правила за документиране, деклариране и отчитане на данъка”, т.е. при префактуриране на разходи, за които не е начислен ДДС, документирането, декларирането и отчитането на данъка не подлежи на общите правила.
Това дава основание в отговор на зададения ни въпрос относно правото на данъчен кредит по фактурите за префактуране да кажем, че за еднозначен и законосъобразен отговор на този въпрос е необходимо наличието на информация относно това какви доставки и от кого се префактурат на фирмата, защо и при какви обстоятелства се налага това и какви точно са данните, посочени във фактурите. Последното е необходимо, за да може да е прецени дали става въпрос за фактури, издадени за данъчни цели по смисъла на чл. 112 от ЗДДС или за такива по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗСч, т.е. с фактури, които не са данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не се отразява в данъчните регистри. Необходимо е и информация относно това с какви точно дейности а фирмата са свързани тези доставки, за да може да се оцени дали те служат за извършването на облагаеми доставки и на какъв вид данъчен кредит - пълен или частичен) дава право ползването им.