Давностен срок за проверки от НАП

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

   Въпрос: Колко години назад могат НАП да ни проверяват и ревизират?

   Отговор: Цел на проверките и ревизиите, осъществявани от данъчните администрации, е да се установи законосъобразното изпълнение на данъчните и осигурителните задължения на съответните данъчно задължени лица. Ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизия и приключва с ревизионен акт или заповед за прекратяване на ревизията.
Периодът от време - обект на ревизионно производство, е определен от нормите на ДОПК. Съгласно чл. 109, ал. 1 от Кодекса срокът за образуване на ревизионно производство е до изтичане на 5 години от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало да бъде подадена декларация за съответното данъчно или осигурително задължение. Така например за доходите от финансовата 2020 г, „давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение“, т.е. от 01.01.2022 г. (2020 г.-отчетн период; 2021 г. декларирани и плщане на задължението. 01.01.2022 г. начало на петгодишния давностен срок, след ицтичането на който данъчната администрация губи правото си на принудително събиране на задълженият).
Изключение правят случаите, в които е образувано наказателно производство от чийто изход зависи установяването на данъчни задължения. Ако в рамките на този срок не е образувано ревизионно производство, задълженията, предварително определени с декларация, се считат за окончателно установени.
Важно е да се отбележи, че посоченият давностен срок е преклузивен, т.е. пропускането му от страна на данъчната администрация е окончателна процесуална пречка за образуването на производство и издаден ревизионен акт в такова производство е нищожен.
Внимание: В тази връзка следва да се има предвид, че с изтичане на петгодишната давност се погасява само правото на данъчната администрация да търси събиране на неплатените данъци и осигуровки от данъчно задължените лица (чл. 140, ал. 1 от ДОПК), но не и правото на държавата да получи дължимото. Така например, ако след изтичане на давностния срок длъжникът доброволно плати своето задължение към държавата, то тя ще приеме плащането като изпълнение на едно негово задължение и данъчно задълженото лице, което е платило след срока, не може да го поиска обратно. Това означава, че лицето, чието задължение е погасено по давност, трябва да се позове на това свое право по своя инициатива, като отправи писмено уведомление до данъчната администрация, че отказва плащане, тъй като задължението му е погасено по давност.
Важно! С погасяване на данъчното задължение се погасяват и задълженията за лихви.