Наличие или отсъствие на задължение за подаване на стандартизиран одиторски файл от данъчно задължено по ЗДДС лице, което извършва търговия чрез онлайн продажби

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант

   При продажби от онлайн магазин издаваме фактура за всяка от продажбите, която отразяваме в Дневник продажби - по ЗДДС. Плащането получаваме с наложен платеж - през куриерска фирма, или чрез Stripe - при плащане с дебитна или кредитна карта. Трябва ли да подаваме ежемесечно стандартизиран одиторски файл?

   По правило задължението за подаване на одиторски файл е свързано с приложението на алтернативния начин за регистриране на търговските продажби, въведен през 2020 г. (чл. 118, ал. 3а от ЗДДС) като възможност за неиздаване на касов бон за продажбите, при които плащането е извършено с дебитна или кредитна карта, т.е. при т.нар. “неприсъствени плащания”. Както е известно, по силата на чл. 118 от ЗДДС издаването на фактура не отменя задължението на данъчно задължените лица, извършващи търговия чрез търговски обект, да регистрират продажбите си чрез издаването на фискален бон.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерството на финансите от 13.12.2006 г. Практическото приложение на Наредба № Н-18 е неразривно свързано с търговските обекти, в които се осъществяват продажбите, и с начините на плащане за доставките, които възникват при тях. Легитимната дефиниция на понятието “търговски обект” за целите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г. е дадена с § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС. В съответствие с нея това е “всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван или нает недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби”. От тази дефиниция може да се направи извод, че за целите на чл. 118 от ЗДДС “търговски обект” е всяко физическо място на територията на страната, “във” или “от което” се извършват продажби на стоки или услуги. Търговският обект, от който се осъществяват продажбите при онлайн търговията е електронният магазин, дефиниция за който е дадена с т. 87 на § 1 от ДР на ЗДДС. Според нея “Електронен магазин” е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане”.
Такова е и становището на НАП по въпроса, изразено в писмо Изх. № 20-00-106 от 05.08.2021 г. относно приложението на чл. 118 от ЗДДС и на Наредба № Н-18 при електронната търговия, съгласно което при тези продажби “търговски обект” не е мястото, където се намира технологията, която поддържа уебсайта, или мястото, на което уебсайтът е достъпен, а мястото, където търговецът извършва икономическата си дейност в значителна степен на постоянност. Следователно всички данъчни разпоредби, които определят правилата за работа на електронните магазини, са в сила и за онлайн продажбите, независимо от това, че те може да се извършват примерно чрез лаптоп от вкъщи.
Що се отнася до влиянието на вида за плащане върху задължението за издаване на касова бележка при продажбите от този търговски обект, то съгласно второто изречение от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.... “Фискална касова бележка не се издава в случай, че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ)”. Следователно при плащане с дебитна или кредитна карта издаването на касов бон е задължително. В тази връзка е важно да се отбележи, че според гореизложеното становище на агенцията определящо за издаването или неиздаването на фискален бон за дадена доставка е начинът на плащане за нея от страна на клиента, a не начинът, по който търговецът получава платените за продажбата парични средства. Съгласно информацията от запитването в случая продажбите се заплащат чрез наложен платеж от куриерска фирма или чрез неприсъствени плащания, осъществявани чрез Strip, т.е. чрез виртуален ПОС терминал.
Това означава, че в случая данъчно задълженото лице е задължено да издава касов бон при доставка на стоката от куриер чрез използване на услугата “Наложен платеж”, както и за доставка, за която е платено с банкова кредитна и дебитна карта чрез Strip. Алтернатива на това задължение е подаването на информация до НАП чрез одиторски файл.
Съгласно чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18 при продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, при които е извършено плащане с кредитна или дебитна карта, вместо с фискален/системен бон търговецът може да документира продажбата с документ, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, а със заместващ документ съгласно чл. 118, ал. 3а от ЗДДС. Следователно по принцип подаването или неподаването на одиторски файл е свързано с избор на данъчно задълженото лице относно това как да регистрира и отчита продажбите си - чрез издаване на касов бон или чрез заместващ документ. Предвид системата за дистанционна онлайн търговия тази възможност за избор е почти формална, тъй като при неприсъствените плащания издаването и връчването на касов бон на клиента е свързано с много проблеми.
Съгласно чл. 52т, ал. 2 от наредбата лицето по чл. 3, ал. 17, което е приело алтернативната възможност за регистриране и отчитане на продажбите при неприсъствени плащания, е длъжно за всеки календарен месец да подава до 15-о число на следващия месец на НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Заглавието на приложение № 38 гласи: “Стандартизиран одиторски файл, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през календарния месец”. Следователно стандартизираният одиторски файл следва да съдържа информация за всички поръчки, които се управляват от софтуера на електронния магазин, който отговаря на изискванията по чл. 52с от наредбата. За допълнителна информация относно прилагането на посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин е необходимо да се запознаете с разпоредбите в членове 51о - 52у от Наредба № Н-18.
Забележка: В запитването не е поставен такъв въпрос, но обръщаме внимание, че ако клиенти са физически, т.е. данъчно незадължени лица, някои от които установени на територията на държави, членки на ЕС, при доставки за тези лица за него ще възникват вътреобщностни дистанционни продажби на стока. В тази връзка обръщаме внимание на това, че когато за дадена календарна година стойност на тези продажби достигне определен размер (левовата равностойност на 10 000 евро) след 01.07.2021 г. местоизпълнението на доставките, които възникват при тях, респективно тяхното данъчно третиране по ЗДДС ще се извършва по ред, който изисква регистриране по т.нар. “режим в Съюза” или регистрация във всяка държава членка, в която се изпращат доставките. Прилагането на този режим не променя посочените по-горе изисквания за регистриране и отчитане на продажбите, които възникват при доставки с местоизпълнение на територията на страната, но е свързано със специален ред за определяне местоизпълнението на доставките и тяхното облагане, документиране и отчитане при клиенти данъчно незадължени лица, установени в държави членки.