Внос на стоки от трета страна с куриер

Отговаря Иван МИНЧЕВ – данъчен експерт

   Въпрос: Дружеството внася стока от Англия с куриер DPD. Транспортните разходи са за наша сметка и са включени във фактурата. Стоката влиза през друга държава членка - Франция. Митническият представител ни изпраща сметка, в която е посочил дължимото ДДС и такса митническо администриране, които заплащаме по сметката му във Франция.
1. С какъв документ следва да отразя вноса и платеното ДДС (нямам митническа декларация и ДДС-то е платено във Франция). Дружеството е регистрирано по ДДС в България, но не и във Франция. Отговаряме на условията на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС.
2. При издаване на Протокол по чл. 117 какво трябва да включва в данъчната основа и кое лице трябва да бъде идентифицирано като доставчик в протокола - английската фирма или френският митнически представител с неговия VAT номер? В кой дневник следва да влезе протокола и в коя колона, също и в коя клетка на Справката декларация по ДДС следва да се отрази сумата от протокола?
3. За платената такса за митническо администриране следва ли да се издаде протокол? Видно от документа за плащане, върху тази такса е начислено 20% ДДС. За тази такса нямаме издадена фактура от митническия посредник.

   Отговор: Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание ал. 3 от същата разпоредба за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, алинея 3 от материалния закон се прилага и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето. Тази разпоредба регламентира специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващото им транспортиране до територията на страната.
Поради особеностите на законодателството на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчно задълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като предвид и поставения въпрос, най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител.
Предвид горепосоченото, за да се приложи специфичният режим, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва кумулативно да са изпълнени следните условия:
1. стоките да са внесени от лицето или за негова сметка в друга държава членка;
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4. транспортът е от или за сметка на лицето;
5. лицето – придобиващ, може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
Обръщаме внимание, че лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът, и лицето - придобиващ по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, трябва да е едно и също лице. При условие че представителят пред митница не извърши вноса на стоките за сметка на българското данъчно задължено лице, същото не попада в хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС и за него не е налице ВОП по смисъла на същата разпоредба.
В изложената във въпроса фактическа обстановка изрично е посочено, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, респективно за българското дружество, регистрирано по ЗДДС, е налице ВОП. В тази връзка дължимият данък следва да се начисли от придобиващото лице с издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем съгласно разпоредбата на чл. 63 от ЗДДС. Доколкото в конкретния случай стоката, обект на ВОП, е внесена на територията на друга държава членка от трета държава (Англия), данъчната основа при вътреобщностното придобиване на стоки по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС следва да се определи, като данъчната основа по вноса в съответната държава членка се увеличи съобразно регламентираното в чл. 55 от ЗДДС. В този смисъл данъчната основа следва да се увеличи с мита, такси и митни сборове, дължими при вноса.
Съгласно чл. 124, ал. 2, изречение първо от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. По смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи са фактура, известие към фактура и протокол.
Издаденият протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС като вид данъчен документ следва да намери отражение в дневника за продажби, като данъчната основа и размерът на начисления данък се отразяват, както следва:
- колона 13 - Данъчна основа на ВОП;
- колона 15 - Начислен ДДС за ВОП и за получени доставки по к. 14 (чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС).
Като доставчик в протокола по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС считаме, че следва да се посочи лицето, от което българското дружество закупува стоката (продавача), а именно фирмата от Англия.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в глава седма (данъчен кредит) от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, и при условията на чл. 71 от закона. Въз основа на това за какво ще се използват закупените стоки, за лицето получател може да е налице:
- право на пълен данъчен кредит или
- право на частичен данъчен кредит и/или
- право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност или
- покупката да е без право на данъчен кредит.
В зависимост коя от хипотезите е приложима за лицето, получател по ВОП, протокола по чл. 117 от ЗДДС, с който е начислен ДДС се отразява в дневника за покупките, както следва:
- ако е налице право на приспадане на пълен данъчен кредит по доставката, данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 (данъчна основа на получени доставки, ВОП, получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС, вноса, както и ДО на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на пълен данъчен кредит), а начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит);
- ако е налице право на приспадане на частичен данъчен кредит по доставката, данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 12 (данъчна основа на получени доставки, ВОП, получени доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 от ЗДДС, вноса, както и ДО на получените доставки, използвани за извършване на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС с право на частичен данъчен кредит), а начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 13 (ДДС с право на частичен данъчен кредит);
- ако е налице право на данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по доставката, в колони от 10 до 13 включително се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката или услугата за независима икономическа дейност, а в колона 9 се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката или услугата за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, работниците и служителите, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност;
- ако не е налице право на данъчен кредит по доставката, данъчната основа и данъкът на получената доставка се посочва в колона 9 (ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 6 ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък).
Във връзка с горепосоченото обръщаме внимание, че правото на приспадане на данъчен кредит при вътреобщностно придобиване на стоки по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС се упражнява само чрез протокола по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че лицата нямат задължение да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави (същите не са данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС), поради което съответният издаден документ от доставчика на стоката не е задължително да бъде отразен в отчетните регистри и справката декларация по ЗДДС. В случай че лицето реши да отрази получените документи за покупката от доставчика в дневника за покупки, същите следва да се посочат в колона 9 - „Данъчни основи и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък“.
Относно платената такса за митническо администриране като услуга, свързана с вноса, следва да се има предвид, че на основание чл. 64, ал. 4 от ЗДДС данъчната основа по ал. 1, 2 и 3 не включва данъчната основа на услугите по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното по този закон лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2. В тази връзка данъчната основа на ВОП по чл. 13, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС не включва стойността на услугите по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното лице е длъжно да начисли данъка като лице по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. Такива услуги например могат да бъдат получени от българската фирма услуга по превоза на стоките, услуга по митническото представителство (администриране) и други, за които българската фирма следва да начисли ДДС с отделен протокол.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са регламентирани с разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
На основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Предвид горепосоченото и поставения въпрос, доколкото българското дружество – данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС получава облагаема услуга (митническо администриране), с място на изпълнение на територията на страната, предоставена от данъчно задължено лице, неустановено на територията на България е налице задължение за начисляване на данък по реда на чл. 86 от ЗДДС, респективно следва да се издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.